Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
След думите, които изрече, Лиско почувствува някакъв порив, погледна нагоре и извика:
— Хеееей!… Злодеецоооо!… Не знам къде си — горе или долу, — но знам, че ме чуваш!… Затова те наричам с най-обидните имена!… Не знам какво представляваш, но избери си най-обидната дума и смятай, че съм ти я казал! Мокси, кажи нещо обидно!…
— Какво да кажа?
— Измисли нещо много обидно!… Хайде!…
— Например… например… палавник!
— Това ли? — нервира се Лиско. — Димби измисли нещо обидно!
— А, остави…
— Защо?
— Не ми се мисли.
— Хайде! — извика строго Лиско. — Чакам!
— Ами например кажи му, че е невъзпитан.
— И това не е обида, Димби!… Слушай сега! — Лиско отново погледна нагоре и извика: — Ти си гъска!… Звяр!… Чудовище!… Кривогледо плашило, куца запетайка, глупак и празна тенекия, пълна с идиотщини!… Разбра ли какво си, тъпа муцуно!… Това си ти и не ме плашиш!…
— Лиско, отмервай думите си…
— Ти си кал! — извика нагоре Лиско.
— Не обиждай непознати същества, които не са ти сторили нищо — рече кротко Мокси.
— Така де — подкрепи го Димби.
— Искате да се подмазвам ли? — запита Лиско. — На този, който ни взе Домби?
— Е, може да се е пошегувал.
— И ще ни го върне — рече Мокси. — За какво му е някакъв си Домби? Какво ще го прави?
— Ще освободи и нас — каза Димби.
— Подмазвачи! — Лиско се гневеше все повече. — Пълзящи същества!…
— Страх ме е — призна си Мокси. — Умирам от страх.
— И мен! — призна си Димби.
— И мен мг е страх! — извика Лиско. — Но въпреки това!…
Лиско чу барабаните, после се обадиха няколко тромпета,
гръмна целият оркестър, който го накара да запее:
На това място се намесиха няколко саксофона и четири китари, барабаните загърмяха страшно, единственото пиано изчезна между хаоса от тонове и звуци. Лиско усети целия подем на оркестъра и запя още по-силно:
Този път остана само пианото и барабаните, а китарите само напомняха за себе си:
— Разбра ли, злодеецо?… А?… Чу ли, глупако омразен и подъл? Тип такъв безподобен!… Чу ли?
— Чу ли? — увлече се Димби.
— На тебе казваме! — увлече се и Мокси.
— Защо мълчиш, мухльо? — извика отново Лиско. — Покажи се!…
— Мишко! — извика Димби.
— Паралелепипед! — разяри се Мокси.
— Какво му каза? — учуди се Лиско.
— Той си знае — отвърна Мокси. — Това е нещо много обидно и той си го знае.
— Добре — усмихна се Лиско. — Сега да видим какво да правим… И така, приятели, Домби изчезна… Той не е свръхестествена сила, не може да хвърчи, не може да става невидим — значи е изчезнал по най-обикновен път.
— Но какъв? — поиска да знае Димби. — Казваш обикновен, а не казваш точно.
— Според мен, Димби, към тази голяма дупка има някоя по-малка.
— Само туй липсваше.
— Трябва да я открием — предложи Лиско.
— Как?
— Чрез търсене… Ще се взираме, ще опипваме.
Внимателният оглед на дъното не им подсказа нищо повече. Започнаха да опипват по-тъмните места. Всеки опипваше и долагаше:
— Тук няма!
— И тук няма!
— И тук няма!
— А тук хич!
— А тук пък ни…
Гласът на Димби изчезна.
И така, гласът на Димби изчезна. Когато Лиско потърси с очи самия Димби, оказа се, че и него го няма. Мокси заяви, че това не може да бъде, и почна да търси припряно, потърси дори под себе си, но Димби го нямаше.
— Димби! — извика Лиско с разтуптяно сърце.
— Да! — отвърна Димби.
Лиско си отдъхна:
— Къде си?
— Търся по-малката дупка — отвърна гласът на Димби.
— Търсиш нещо, в което си влязъл! — обясни му Лиско.
— Така ли? — учуди се гласът.
— Върни се да ни я покажеш! — заповяда му Лиско.
След малко:
— Лиско!
— Кажи, Димби?
— Къде сте?
— В голямата дупка.
— А аз къде съм?
— Нали казваш…
— Защо не ви виждам?
— Димби! — разтревожи се отново Лиско.
— Кажи! — каза гласът.