Светлина в мрака

Наблюдавайки как Сора подготвя своите оръжия, за да атакува неговото решение, Уилям забеляза с удоволствие, че нейната бледност и окаяният й вид от сутринта бяха изчезнали. Глезеното агънце на Мод беше възстановило своята самоувереност и цвета на лицето си. И ако все пак беше още малко потисната, е, толкова по-добре. Справянето с жена, притежаваща енергията на Сора, изискваше да се използуват всички предимства, които можеше да има. Сега той се въоръжи с търпение, съзнавайки, че Сора няма да допусне историята с нея да завърши толкова банално.

Тя отпи от чашата с вино и се обърна към Уилям, който седеше плътно притиснат до нея.

— Много приятна измислица, милорд. Не чувстваш ли някакви угризения от лъжите, които издрънка?

— Никакви лъжи, само толкова истина, колкото хората желаеха, или се нуждаеха. Баща ми знае цялата истина, така както я знаеш ти, както я знам и аз самият. Останалите какво ги засяга?

— Ти трябва да преосмислиш казаното. Не моето тяло ти върна зрението, а тоягата на Брони.

— Нямам намерение да се женя за Брони — отговори Уилям кисело. — Освен това не съм толкова дързък, за да определям по какъв начин ме е изцелил Бог.

— Може би никога по-рано не си спал със сляпа жена и за теб аз съм просто нещо ново. — Сора размишляваше върху тази идея и я намери неубедителна. Той разсея малките й съмнения.

— По дяволите, никога по-рано не съм спал и с мъж, но нямам никакво желание да спя с баща си.

Смаян от чутото, лорд Питър се закашля и избълва пивото от устата си.

— Дявол да го вземе, много съм благодарен, че доживях да чуя и това.

— Да, но това е освен всичко друго и кръвосмешение — не можа да се сдържи тя.

Уилям се усмихна. Колко лесно беше да я подведе.

— Ще ти омръзне да си толкова мил с мен — каза тя.

Усмивката му изчезна. Колко бързо се бе върнала отново към спора.

— Мил?

— Да. Ти ме третираш като скъпоценен стъклен предмет. Ще дойде време да се възмущаваш от мен, да се чувстваш задължен да се отнасяш по-малко учтиво.

Раздразнението изчезна от лицето на Уилям и той отново се усмихна.

— Не се бях сетил за това. От опит зная, скъпа, че нежността от първите месеци изчезва под влияние на непрекъснатата досада от брака. Нежността е просто една от ранните фази на любовта.

Сора се обърка.

— Искаш да кажеш, че след като свикнеш с мен, ще престанеш да бъдеш нежен?

— Не съм съвсем сигурен, но се надявам.

— Аз съм издръжлива.

— Да не би с това да искаш да ме накараш да се откажа от теб?

— Не. Не съм имала такова намерение, но… — Тя се поколеба, давайки си сметка, че нейното желание да се ожени се бореше със здравия й разум. — Аз продължавам да мисля, че ти си заслепен.

— Значи ти мислиш, че не съм достатъчно умен, за да зная дали искам да се оженя за теб, или не?

Гласът му й се стори развеселен, но нещо, което тя не можеше да определи, я караше да се чувства неспокойна. Но не достатъчно, за да изчезне желанието й да му помогне да преодолее своята странна идея. Но все пак неспокойна.