Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Този път тя не извърна поглед.
— Тогава Бог да ни е на помощ, защото и ти ме караш да се чувствам така. Не знам дали да те държа близо до себе си, или да избягам с писъци от мъжа, който дори не иска да ми покаже лицето си.
Той чак сега забеляза тъмните кръгове под очите й. Изпита внезапна болка при мисълта, че сигурно причината беше у него.
— Тогава позволи ми да направя живота ти по-прост.
Той се изправи, заобиколи масата и направи нещо, което никаква сила на земята не би могла да го накара да направи преди — сгъна едното си коляно пред нея. Хвана ръката й и каза тихо:
— Красавице, ще се омъжиш ли за мен?
Тя го погледна и се опита да отдръпне ръката си, но той не я пусна, галейки я леко.
— Ще те питам всеки ден, докато не ти омръзне и се съгласиш. Хайде, само две букви, и двамата ще можем да си починем.
Тя се засмя, но каза:
— Да, две букви ще са достатъчни. Не. А сега стани. С тази страшна маска изглеждаш доста странно.
Той се изправи, хващайки ръцете й, и я надигна.
— Защо не?
Тя се отскубна и започна да крачи напред-назад.
— Признавам, че ако не беше направил живота ми толкова объркан и сложен, може би щях да приема ухажването ти съвсем насериозно.
Той затаи дъх и направи една огромна крачка към нея само за да спре, когато тя вдигна ръка.
— Но ти го направи, дори още повече след тази нощ.
Той се намръщи.
— Тази нощ? Но ние почти не сме разговаряли.
— Точно така. Но пък имах доста интересен разговор с твоя гостенин.
— Уилкс.
— Да. И дори и да изпитвам симпатии към идеите му, не мога да подкрепя действията му. Ако обвържеш съдбата си с тази на Уилкс, аз никога няма да обвържа своята с теб. Родът Ралей е правил какво ли не, но аз няма да съм първата, която ще подкрепи заговор срещу Короната.
Дрейк седна на стола. Наистина, това още повече объркваше отношенията им. Той сложи ръка на страничната облегалка на стола и подпря брадичката си.
— Защо ми признаваш това? Не осъзнаваш ли, че то ми дава още една причина да те задържа тук?
Тя отговори толкова тихо, че той трябваше да положи усилие, за да я чуе:
— Така ще знаеш, че когато си тръгна, няма да те предам, въпреки всичко.
Той затвори очи.
— Не казвай, че ще си тръгнеш.
— Много добре тогава. За какво искаш да говорим?
Той стана и я съпроводи до канапето. Когато полите на роклята й бяха добре подредени, понечи да седне до тази приказна красавица, която сърцето му желаеше, но реши да седне на стола.
— Изглежда, и двамата сме добри в преструвките. Дали да не се престорим, че сме на чай в салона на маркизата и спорим по въпроса за свободата? — Той направи движение, сякаш взема въображаема чаша.
Тихият й смях му достави удоволствие. Може би биха могли да дискутират въпроса съвсем спокойно.
Напрежението изчезна от лицето й. Тя се престори, че си налива чаша чай, сложи си захар от въображаема захарница и разбърка.
— Та какво мислите за „Писмата на Джуниъс“, милорд?
Той се стресна малко, но се успокои, когато разбра, че тя просто се вживява в ролята си.
— Те са необходимият глас на опозицията срещу тиранията. Масите могат да бъдат подлагани на тормоз само до времето, когато бунтът направи това, което Парламентът не иска да направи. Поддържам Джон Уилкс само поради тази причина. Невинаги съм съгласен с това, което пише, но като се има предвид, че законно избраното му място в Камарата на общините му бе откраднато три пъти по ред, определено поддържам правото му да изрази възмущението си.
Ако тя наистина държеше чаша за чай, неминуемо щеше да го разлее в скута си.
— Всеки добър англичанин приема тези писания като единственото, което наистина представляват — измяна.
Той би счупил чашата си, ако наистина я държеше.
— Измяната на един човек е свободата на друг. Кажете ми, скъпа лейди, следяхте ли вълненията в колониите?
— Малко. Но често се чудя дали вестниците тук ги отразяват правилно.
— А не бива. Посещавал съм колониите доста често и присъствах, когато един младеж от Вирджиния на име Патрик Хенри изнесе реч в Уилиъмсбърг, Вирджиния. И никога няма да я забравя. Той каза: „Цезар имаше своя Брут, Чарлз I — своя Кромуел, а Джордж III — може да вземе поука от примера им. Ако това е било измяна, значи и останалото ще бъде“.
Тя скръсти ръце, сякаш изведнъж й стана студено.
— Да не би да предлагаш да убием краля?
— Разбира се, че не. Само искам да кажа, че тук някои думи се смятат за измяна, но в Америка мнозина, с изключение на най-върлите консерватори, смятат младия Хенри за истински патриот. И колкото и ти, и твоята класа да смятате „Писмата на Джуниъс“ за изменнически, искам да ти кажа, че сред уличните продавачи, кръчмарите и моряците онези, които могат да четат, го правят с голямо удоволствие, а тези, които не могат, се молят някой да им прочете следващото писмо. Аз просто искам реформата да бъде осъществена с мирни средства, преди вълненията да избухнат и тук, както в колониите. Запомни едно — клането в Бостън отпреди няколко години ще бъде началото на въоръжено въстание, ако кралят не облекчи желязното си иго.