Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
— Тя не е онова, което си представях — колебливо отвърна Тод. — Нито пък той.
Теодор се подсмихна.
— Малката Монтоя е добро парче, не намираш ли?
— И умна, бих добавил.
— А съпругът й е наивник и глупак по отношение на договора също като брат си. Стивън Талбът беше направо без мозък. Тъпият англичанин си мисли, че може да дойде тук просто ей така и да са вземе земята поради някаква неясна клауза в някакъв договор, за който никой пет пари не дава.
— Кажи това на закона — каза Тод с въздишка.
Теодор изсумтя презрително.
— Законът няма нищо общо с това. Страната винаги е била управлявана от мъже, които имат достатъчно ум, за да постигат целите си. Така спечелих тази земя и така смятам да я задържа.
— И какво смяташ да правиш? Ще видиш сметката и на двамата и ще се надяваш, че губернаторът няма да ти направи нищо?
— Не ми говори саркастично, момче!
— Какво ще направиш тогава?
— Намислил съм няколко възможности. Единственото, което ти трябва да правиш, е да продължиш да предразполагаш жената. Тя, изглежда, те хареса.
— Предполагам, че искаш да я съблазня под носа на съпруга й?
— И защо пък не? Време е и ти да бъдеш с нещо полезен за ранчото.
Тод се дръпна уплашено.
— Ще помисля по въпроса — отговори.
Какво толкова ще му мислиш? Момичето е истинската притежателка на поземленото дарение. Англичанинът има отношение само дотолкова, доколкото е женен за нея?
Без да гледа баща си в очите, Тод стана от стола.
— Аз си лягам — каза той.
— И да сънуваш прекрасната Магдалена, чу ли? За да те улесня, им дадох отделни спални.
Тод излезе и затвори вратата на библиотеката, за да не чува гласа на баща си. Прекрасната Магдалена… Тя наистина беше прекрасна. Прелестна, интелигентна, духовита. Кожата я беше гладка като слонова кост, а устните — изкусително чувствени.
Не можеше да си представи как един студен англичанин успява да задоволи жена с гореща испанска кръв. Може би баща му имаше право. За тях щеше да е по-добре, ако Магдалена Монтоя решеше, че е по-разумно да бъде омъжена за Тод Харли, а не за Кристофър Талбът.
Кристофър мрачно се взираше навън през прозореца в спалнята си. Маги спеше в стаята си. Той също би трябвало да спи. Беше се опитал, но гневът му го държеше буден. Дяволска жена! Нима не знаеше, че омъжените жени не правят мили очи на непознати мъже? Че омъжените жени не флиртуват, не се смеят на тъпите им шеги и не въздишат, когато те им разказват отегчителни истории? Държането й към Тод Харли беше скандално.
Кристофър се отдръпна от прозореца, отиде до другия край на стаята и се върна обратно, след това отново впери поглед в тъмнината, която отговаряше на настроението му.
Поведението на малката развратница беше направо непоносимо и той възнамеряваше да й го каже, преди да си легне. Ако прекъснеше приятните й сънища за Тод Харли, толкова по-добре!
Вратата беше затворена и в стаята на Маги цареше тъмнина. Кристофър не си направи труда да почука. Тя беше негова жена в крайна сметка и той имаше право да влиза в стаята и. Отначало бе доволен, че Харли им е дал отделни стаи, защото няколко дни щеше да си отдъхне от безкрайните нощи на изкушение. Но в мига, в който влезе в стаята на Маги, разбра една от причините — освен раздразнението, поради която не можеше да заспи: липсваше му нейното ухание.
Той стъпи накриво в тъмнината и се стовари върху кревата. Маги се събуди уплашено и извика. Той притисна устата й с ръка.
— Това съм аз, твоят съпруг. — Заплашително натърти върху последната дума.
Зъбите на Маги се забиха в дланта му.
— Ох! Какво, по дя…
— О! Това си бил ти…
— Разбира се, че съм аз! Нали ти казах! — Кристофър запали газената лампа. — Ето! Доволна ли си сега? — Маги примига сънливо.
— Извинявай. Там, откъдето идвам, ако някой мъж се вмъкне в леглото ти посред нощ, първо гледаш да се защитиш от него, а едва след това викаш. — Тръсна буйните коси от лицето си. — Какво правиш тук впрочем?
Кристофър просто не можеше да откъсне поглед от нея.
Копчетата върху предницата на нощницата й бяха разкопчани. Смачканата дреха висеше на едното й рамо и показваше горната част на дръзката й гърда. Устните й бяха топли от съня.
— Аз… — Сети се за гнева си и за онова, което му се бе сторило изключително важно само преди няколко минути. — Не бях никак доволен от държането ти на масата тази вечер.
Тя се усмихна мило, сякаш изобщо не знаеше за какво става въпрос.