Живот на заем ((Небето няма избраници))
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцеслав Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот на заем ((Небето няма избраници))». Краткое содержание книги:
„Какъв глупав въпрос! — помисли Лилиан. — Нима не е научил още в училище, че никога не бива да се пита една жена дали е щастлива?“
— И така, каква е тайната ви? — запита Фиола. — Може би голямо бъдеще?
Тя отново поклати глава.
— Аз нямам бъдеще — каза тя весело. — Не можете да си представите как това облекчава!
— Погледнете само Фиола — каза старата графиня Вителески в кръга на майките. — Държи се, сякаш освен тази чужденка тук няма никакви млади жени!
— Нищо чудно — отвърна Тереза Маркети. — Ако танцуваше толкова често с някоя от нашите моми, вече щяха да го смятат за наполовина сгоден за нея, а братята й биха се почувствували оскърбени, ако след това не се оженят. Вителески разглеждаше Лилиан през лорнета си.
— Откъде е дошла тази особа?
— Не е италианка.
— Виждам. Навярно е мелез.
— Аз също съм мелез — отбеляза язвително Тереза Маркети. — В мене тече американска, индийска и испанска кръв. При все това бях достатъчно добра с доларите на татенцето да отърва Уго Маркети от дългове, за да може да изгони плъховете от своя порутен palazzo, да си построи бани и да издържа в разкош метресите си.
Графиня Вителески се направи, че не е чула нищо.
— Лесно ви е да приказвате. Имате един син и банкова сметка, а аз цели четири дъщери и съм затънала в дългове. На Фиола му е време да се жени. Докъде ще стигнем, ако малкото състоятелни ергени, които са ни останали, вземат да се женят за английски манекени, както е модно сега. Буквално разграбват страната ни!
— Може би трябва да го забранят със закон — каза Тереза Маркети иронично. — Както и да забранят на по-малките им братя, останали без средства, да се женят за богати американки, които дори и не предполагат, че след бурното предбрачно ухажване, ще се озоват заточени в частния харем на мъжа си. Всъщност това е италианският брак.
Графинята отново се направи, че не чува. Тя тъкмо даваше указания на две от дъщерите си. Фиола бе оставил Лилиан на Ториани да я отведе при Клерфе и бе седнал на една от масите под дърветата.
— Защо не танцуваш с мене? — попита Лилиан Клерфе.
— Аз танцувам с тебе — отвърна той, — без да ставам от мястото си.
Ториани се засмя.
— Той не обича да танцува. Прекалено е суетен.
— Това е вярно — каза Клерфе. — Аз танцувам отвратително, Лилиан. Трябва да си забелязала това още в бар „Палас.“
— Отдавна съм го забравила.
Лилиан се върна заедно с Ториани на танцовата площадка. Левали отново седна до Клерфе.
— Тя напомня тъмен пламък — каза той — или кинжал. Не намирате ли, че тези светещи плочи представляват пълна безвкусица? — продължи той разпалено след малко. — Луната огрява достатъчно ярко. Луиджи! — извика той. — Изгаси светлината под танцовата площадка. И донеси една бутилка от старата грапа. Тази жена ме прави тъжен — каза той изведнъж, обръщайки се към Клерфе, а лицето му изглеждаше безутешно в тъмнината. — Женската красота ми навява тъга. Защо?
— Защото знаеш, че тя е преходна, а би искал да не е така.
— Толкова ли е просто?
— Не зная. На мене този отговор ми е достатъчен.
— А на вас красотата не ви ли навява тъга?
— Не — каза Клерфе. — Има съвсем други неща, които ме правят тъжен.
— Разбирам ви. — Левали отпи от своята грапа. — Всички тези неща ми са познати. Но аз бягам от тях. Искам да си остана само един затлъстяващ Пиеро. Опитайте от тази грапа.
Те пиха и известно време не проговориха нищо. Лилиан мина отново покрай тях.
„Аз нямам бъдеще — мислеше тя. — Това е все едно Да не усещаш земното притегляне.“ Тя погледна Клерфе и устните й промълвиха беззвучно няколко думи. Сега той стоеше в сянка и тя едва съзираше лицето му. Но й се струваше, че дори не е необходимо да го вижда. Не бе нужно животът да се гледа в лицето! Достатъчно бе да се усеща.
XIII
— На кое място съм? — запита Клерфе през шума, когато спря пред депото.
— На седмо — извика Ториани. — Как е пътят?
— Да ти се доплаче! При тази жега яде гумите като хайвер. Виждал ли си Лилиан?
— Да. Тя е на трибуната.
Ториани поднесе до устата на Клерфе кана с цитронада.
Дотича треньорът.
— Готови ли сте? — извика той. — Давай! Давай!
— Та ние не сме чудотворци! — кресна главният механик. — За тридесет секунди и дяволът не може да ви смени гумите!
— Давай! По-бързо!
Бензинът плискаше в резервоара.
— Клерфе — каза треньорът. — Пред вас е Дювал. Подгонете го! Гонете го, докато му заври водата! А след това го дръжте зад себе си. Повече не ни е нужно. Двете места преди него са наши.