Живот на заем ((Небето няма избраници))
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцеслав Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот на заем ((Небето няма избраници))». Краткое содержание книги:
Циганите, угодливо приведени и с внимателни кадифени очи, наобиколиха масата им и засвириха. Лилиан заслуша с увлечение. „За нея всичко в тази мелодия е действителност — мислеше Клерфе. Пред очите й е великата Пуста, бездомните жалби на нощта, самотата, първият огън, край който човек е потърсил закрила. Дори най-изтърканата, най-баналната и най-сантименталната песничка тя възприема като химн на човечността, на копнежа да се задържи неудържимото и на скръбта от преходността на човешкото щастие. Лидия Морели може би е права — във всичко това има много провинциализъм, но, по дяволите, тъкмо заради това Лилиан заслужава да бъде обожавана!“
— Струва ми се, че пих прекалено много — каза той.
— Какво значи „прекалено много“?
— Когато човек престане да разпознава самия себе си.
— Тогава искам винаги да. съм пила прекалено много. Аз самата не се обичам.
„Тя не се страхува от нищо — мислеше Клерфе. — Както тази кръчма представлява за нея символ на живота, така и всяка баналност притежава за слуха й очарованието и остроумието, с което е блестяла, когато е била произнесена за първи път. Това е просто непоносимо! Тя знае, че ще умре скоро, но е свикнала с тази мисъл така, както други свикват с морфина, и това преобразява за нея целия свят — нищо не може да я уплаши, нищо не й изглежда кощунство или пошлост. И защо, дявол да го вземе, изпитвам пред нея някакъв кротък ужас, вместо да се хвърля и аз в този безпаметен водовъртеж?“
— Обожавам те — каза той.
— Не го казвай толкова често — отвърна тя. — Боготвори се нещо далечно и недостъпно.
— Това не се отнася за тебе.
— Тогава казвай ми го постоянно — усмихна се тя. — Нужно ми е като въздух и като вино!
Клерфе се разсмя.
— И двете сравнения отговарят на истината. Но кой ли се интересува дали нещо отговаря на истината? Сега къде ще отидем?
— В хотела. Смятам да го напусна.
Клерфе реши да не се удивлява на нищо повече.
— Добре. Тогава да отидем да съберем багажа — каза той.
— Багажът ми е готов.
— Къде ще се принесеш?
— В някой друг хотел. Вече две нощи подред винаги по това време ми звъни по телефона някаква жена и ми говори, че трябва да се махам оттук и да вървя, където ми е мястото…а и други някои неща.
Клерфе я погледна.
— Не каза ли на портиера да ти изключва телефона?
— Казах. Но тя се изхитря да получи връзката. Вчера заявила, че се обажда майка ми. Тя говори с акцент и мисля, че не е французойка.
„Лидия Морели“ — помисли Клерфе.
— Но защо не си ми казала нищо?
— Не виждах смисъл. А да не би в „Риц“ да са се свършили стаите?
— Не.
— Добре тогава. Чичо Гастон ще припадне, когато узнае къде смятам да се преселя утре.
Лилиан не бе приготвила багажа си. Клерфе зае от портиера един огромен куфар, останал от някакъв немски майор при отстъплението, и нареди в него роклите й. В това време тя седеше на леглото и се смееше.
— Съжалявам, че трябва да си отида оттук — каза тя. — Много обикнах това място. Но аз обичам без съжаления. Можеш ли да разбереш това?
Клерфе повдигна глава.
— Страхувам се, че да. Не ти е жал с нищо да се разделиш. Лилиан отново се засмя, изпънала нозе, с чаша вино в ръка.
— Това не играе вече никаква роля. След като си отидох от санаториума, значи, мога да си отида, откъдето поискам.
„Така навярно ще си отиде и от мене — помисли Клерфе. — Със същата лекота, с която сменя хотела си.“
— Виж, намерих сабята на немския майор — каза той. — Изглежда, в общата паника съвсем е забравил за нея — крайно осъдителна постъпка за един немски офицер. Ще я оставя в куфара. Впрочем ти си пияна и това те прави особено очарователна. За щастие още преди два дни запазих за тебе стая в „Риц“. Иначе днес щеше да ни бъде малко трудно да се промъкнем покрай портиерната.
Лилиан взе сабята на майора и без да става от мястото си, козирува.
— Знаеш ли, ти много ми харесваш. Защо никога не те наричам по име?
— Мене никой не ме нарича по име.
— Това е достатъчна причина, за да те наричам аз.
— Багажът ти е готов — каза Клерфе. — Ще вземеш ли със себе си сабята?