Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Какво!
— Да не мислиш, че ти си единствената, която е чувала за тия камъчета?
— О, Ед! — Горчиво разочарование звънтеше в гласа на госпожица Пийви. — Само ако беше успял! Ти и аз, отново партньори. Направо ми се реве, като си помисля. С какъв номер се опита да влезеш?
Господин Кутс дотолкова се забрави в душевната си мъка, че се изплю с отвращение по една преминаваща жаба. Но дори и в това несъществено начинание успехът му обърна гръб. Той не улучи земноводното, което се оттегли в шубрака с израз на хладно неодобрение.
— Аз ли? — рече. — Аз си мислех, че съм изпипал всяка подробност. Сдуших се с един, който беше поканен в имението, но в последния момент се отказа да ходи. Тогава си рекох: защо пък да не взема да ида вместо него? Някакъв поет на име Мактод и никой от в хората замъка не го беше виждал, ако не броим дъртия, който е толкоз кьорав, че…
Госпожица Пийви го прекъсна.
— Да не искаш да ми кажеш, Едуард Кутс, че си смятал да влезеш в замъка, представяйки се за Мактод?
— Защо не? На пръв поглед нямаше никаква пречка. Фасулска работа, ще си рече човек. Но още щом цъфвам тук ми се изпречва някакъв дръвник и казва, че бил пръв приятел на Мактод. Е, разменихме по две приказки и аз си хванах пътя. Достатъчно добре разбирам кога не съм желан.
— Ед! Какви ги говориш? Ролстън Мактод е в замъка в същата тази секунда.
— Как така?
— Ами така! Кисне там вече няколко дни. Един такъв дълъг, кльощав, с монокъл.
В ума на господин Кутс забушува вихрушка. Това беше някаква кошмарна бъркотия.
— Нищо подобно! Мактод не е висок, нито тънък, а докато бях с него нито веднъж не е слагал монокъл… — Той замлъкна насред думата. — Да пукна дано! Лиз! Колко мъже има общо в тоя замък?
— В момента четирима, като изключим лорд Емсуърт. За Бала на графството се очаква голяма тумба, но те тепърва ще пристигат. Значи единият е Фреди, синът на лорд Емсуърт…
— Как изглежда?
— Изтупан мухльо с руса коса, зализана назад. Следва господин Кийбъл. Той пък е нисък, с червендалесто лице.
— Още?
— Още Бакстър. Секретарят на лорд Емсуърт. Той носи очила.
— И това ли е всичко?
— Да, ако не се брои твоят Мактод и прислугата.
Господин Кутс стовари длан върху коляното си със звучен плясък. Кроткият, сговорчив израз, който бе негова отличителна черта по време на общуването със Смит, се стопи яко дим, изместен от гримаса на безкрайна злост.
— И аз го оставих да ме изрита навън като мръсно коте! — процеди през стиснати зъби той. — Така да ме изиграе!
— За какво говориш, Ед?
— И аз дори му благодарих! Благодарих му! — стенеше Едуард Кутс, гърчейки се при спомена. — Благодарих му, че ме пуска по живо, по здраво!
— Еди Кутс, какво за Бога…
— Слушай, Лиз. — Господин Кутс се овладя с мъжествен напън. — Още с влизането там се хакнах право на онзи с монокъла и той ми каза, че познавал добре Мактод и че аз не съм той. А по твоите думи излиза, че това е същият, който се представя за Мактод! Не загряваш ли? Минал е по същия път като мен. Запознал се е с Мактод, разбрал е, че той няма да дойде в замъка, и се е вредил вместо него, както смятах да направя и аз. Само дето ме е изпреварил, да пукне дано! Как да не се изрине човек!
За секунда госпожица Пийви остана да гледа в ням потрес. Сетне отвори уста.
— Наглата му гад! — рече тя.
Господин Кутс, въпреки присъствието на дама, стигна дори по-далеч в порицанието си.
— От самото начало си знаех, че има нещо гнило в тоя тип! — каза госпожица Пийви. — Еди! Ами ако и той е дошъл зарад огърлицата?
— Естествено, че е дошъл зарад огърлицата — отвърна сприхаво Кутс. — За какво друго ще дойде? Заради чистия въздух?
— Ама… нали ти няма да оставиш да му се размине току-така?
— Аз да го оставя? — рече господин Кутс, подразнен от нелепото предположение. — Дрън-дрън, ела ме изяж. Ще му се размине друг път!
— И какво смяташ да направиш, Еди?
— Какво ли? Ей сега ще ти кажа какво ще направя… — Той замълча и суровата решимост, озарила чертите му, като че изпращя и угасна. — Кажи ми, Лиз, какво, по дяволите, да направя?
— Нищо няма да спечелиш, ако кажеш на ония в замъка, че той ги мотае. Това ще му удари теслата, но каква полза за теб?
— Никаква — отвърна Кутс.
— Остави ме да помисля — каза госпожица Пийви.
Настъпи пауза. Тя седеше, сбърчила съсредоточено вежди.
— Защо пък да не… — дръзна Кутс.
— Млък! — рече госпожица Пийви.
Господин Кутс млъкна. Минутите бавно течаха.