Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Фермина Даса скоро се досети, че баща й се старае да смекчи сърцето й. На другия ден след серенадата той сякаш между другото й подхвърли: „Представяш ли си как щеше да се чувствува майка ти, ако знаеше, че те ухажва един Урбино де ла Кале.“ Тя сухо отвърна: „Щеше да се преобърне в гроба.“ Приятелките й, които рисуваха заедно с нея, й разказаха, че Лоренсо Даса е бил поканен на обяд в клуб „Социал“ от доктор Хувенал Урбино, на когото направили строга забележка, задето е престъпил нормите на правилника. Чак тогава тя научи, че баща й няколкократно е правил постъпки да членува в клуба „Социал“, но всеки път бил отхвърлян с такъв голям брой черни топки, които не давали възможност за нов опит. Но Лоренсо Даса преглъщаше униженията, сякаш нищо не е било, и продължаваше да измисля чудновати съвпадения, за да срещне случайно Хувенал Урбино, без да се усети, че именно Хувенал Урбино правеше всичко възможно, за да бъде лесно намиран. Понякога разговаряха по цели часове в кабинета и тогава животът в къщата спираше, сякаш оставаше извън времето, защото Фермина Даса не разрешаваше никакъв признак на живот, докато той не си отидеше. Енорийското кафене беше добър междинен пристан. Именно тук Лоренсо Даса предаде на Хувенал Урбино началните уроци по шахмат и той бе толкова старателен ученик, че шахът се превърна в неизлечима страст, която не му даваше мира до деня на смъртта му.
Една вечер, скоро след серенадата на пиано, Лоренсо Даса намери на входа на къщата писмо, адресирано до дъщеря му, с монограма ХУК върху восъчния печат. Той го подпъхна под вратата на спалнята на Фермина и тя се чудеше как е стигнало дотам, понеже й се струваше немислимо баща й да се е променил дотолкова, че да й носи писмо от кандидат. Остави го върху нощната масичка, като наистина не знаеше какво да прави с него, и то стоя там неотворено няколко дни, докато в един дъждовен следобед не й се присъни, че Хувенал Урбино е дошъл пак, за да й подари шпатулата, с която бе преглеждал гърлото й. Шпатулата в съня не беше алуминиева, а от някакъв вкусен метал, който тя с наслада бе опитвала в други свои сънища, така че я счупи на две неравни части и му даде по-малката.
Като се събуди, разпечата писмото. То беше кратко и изтънчено. Хувенал Урбино я молеше единствено да му позволи да иска разрешение от баща й да я посети. Остана впечатлена от простотата и сериозността на тона, а гневът й, подхранван с толкова усърдие в продължение на много дни, внезапно стихна. Скри писмото в една неупотребявана вече ракличка на дъното на скрина, но се сети, че тъкмо там бе пазила парфюмираните писма на Флорентино Ариса, и засрамена го извади, за да го прибере на друго място. В следващия миг обаче реши, че най-достойно е да се направи, че не е получавала писмото, и го изгори на лампата, загледана как капките разтопен восък се пръскаха на сини мехурчета над пламъка. Въздъхна: „Горкият човек.“ Внезапно осъзна, че казва това за втори път тази година, спомни си Флорентино Ариса и сама се изненада колко далеч бе вече от нейния живот горкият човек.
През октомври заедно с последните дъждове пристигнаха още три писма. Първото бе придружено с кутия бонбони виолетки от абатството Флавини, другите две бяха предадени на вратата от кочияша на доктор Хувенал Урбино, а той сам бе кимнал на Гала, Пласидия от прозорчето на колата, първо — за да не остане никакво съмнение, че писмата са от него, и второ — за да не може никой да му каже, че не са били получени. И двете бяха запечатани с восъчния монограм и изписани с драсканиците, подобни на криптограма, които Фермина Даса вече познаваше: почерк на лекар. По същността си и двете казваха каквото и първото писмо и бяха изпълнени със същото смирение, но на дъното на скромността им почна да се забелязва копнение, каквото никога не бе проличавало в пестеливите писма на Флорентино Ариса. Писмата бяха писани през две седмици и Фермина Даса ги четеше веднага щом ги получеше, и когато реши да ги изгори, необяснимо за себе си в последния момент се въздържа да го стори. Но изобщо и не помисли да отговори.