Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Аз ще бъда водач на екипа.
— Не. Ще отидем до границата с Еритрея, там, където смятам, че е мината ми. Ще можем да използваме снимките веднага щом хората ти ги вземат.
— Не е ли рисковано? — Тонът на Махди беше почтителен.
— Да, но нямаме време. — Джанели забеляза озадаче-ността, изписана на лицето на убиеца. — Трябва да знаеш нещо за един от хората, които братовчед ти уби в Рим. От информаторите си сред карабинерите научих, че единият е имал фалшив паспорт. Близостта му до Филип Мърсър едва ли е била случайно съвпадение. Следи го и някой друг, който иска диамантите ми.
— Кой?
— Няма значение. Ще вземем снимките и онзи, който и да е бил, ще се откаже от преследването. Колко души ще можеш да събереш на еритрейската граница за една-две седмици?
— Ще зависи от Революционния съвет, но предполагам, че ще бъдат най-малко петдесет.
— Би трябвало да са достатъчно. Нужно е да намерим стотина мъже за работници. Имам специалисти по минно дело от Южна Африка, които са готови да тръгнат, но ми е необходима работна сила.
— Колко време мислиш, че ще можем да задържим мината, след като я намерим?
— Останала е скрита в продължение на седемдесет години. Това означава, че се намира на изключително уединено място. Земите в най-северните части на Еритрея са безлюдни, щом се отклониш от маршрутите на бежанците. Твоите хора ще се погрижат за номадите или пастирите, които може да се натъкнат случайно на лагера ни. Смятам, че два месеца никой няма да ни открие. И точно толкова време ми трябва.
Предишната вечер Джанели бе научил от агент в Лондон, че Диамантеният синдикат вече е чул слухове за неизвестна досега мина в Африка. Мълвата бе разпространена от самия Джанели с цел да заблуди мощната групировка. Агентът му каза, че синдикатът е нервен заради евентуалното съществуване на източник на диаманти, който е извън техния контрол. Джанели знаеше, че ще му платят милиарди, ако докаже, че притежава мината, но ги увери, че няма да я разработва. Той пресметна, че пет хиляди карата ще бъдат убедително доказателство, за да ги принуди да му платят.
— Можеш да разчиташ на мен, ефенди — заяви Махди. Джанкарло погледна нарочно екрана на телевизора.
— Знам.
АСМАРА, ЕРИТРЕЯ
Селоме Нагаст пристигна в хотела, докато Мърсър и Хабте закусваха. Черната й кожа и гъстите коси показваха, че е туземка. Дрехите и обаче бяха купени от Пето авеню и тя ги носеше с небрежността на манекенка. Селоме излъчваше загадъчна увереност, която според Мърсър беше интересна и повече от опасна. Той мислеше, че пътуването й до Израел е угасило онази крехка искра, която бе почувствал по време на полета от Вашингтон, но като я погледна, разбра, че не е така. Неизвестно дали се дължеше на предупреждението на Мърсър или на отрицателно отношение към жените, но Хабте я поздрави хладно. Дори да бе забелязала пренебрежението, Селоме не се издаде с нищо. Тя целуна Мърсър по бузата и седна.
— Виждам, че си послушал съвета ми за кафето тук. — Селоме кимна към изпитите до половината чаши с капучино на масата.
— Опитах кафето им, но не се пиеше — ухили се Мърсър.
Селоме му се усмихна така, сякаш искаше да каже: „Предупредих те.“
— Храната е безопасна, макар да не е приготвена с въображение. Като в повечето хотели в града тук сервират само италианска храна, обичай от времето на окупацията. Ако ни остане време, ще те заведа в европейски ресторант. А дотогава може да опиташ яхнията, която се нарича зигини. Чушлетата в нея са дребни, но съдържат огъня на цял вулкан.
— Благодаря за предложението, но това ще трябва да почака, докато се върнем — сериозно каза Мърсър. — В момента братовчедът на Хабте изкарва тойотата ни. Искам да я натоваря, да купя продукти от Асмара и следобед да тръгнем. Довечера ще пренощуваме в Керен и на зазоряване ще продължим към Накфа и дивата пустош.
— Защо бързаш толкова?
— Защото тук не сме в безопасност. — Мърсър се запита колко да й каже за случилото се след раздялата им в Рим, но реши, че дискретността все още е най-добрият му съюзник. Похитителят на Хари бе казал, че Селоме Нагст е единственият човек, на когото Мърсър може да има доверие, но дали това бе истина? Мърсър искаше да и вярва, но докато не научеше повече, смяташе да я държи настрана. Жалко. Първата жена, която от дълго време го бе привлякла, се бе оказала потайна лъжкиня, която преследваше собствени цели.
Той запази в тайна оптимизма си, че рудната жила вече е била открита, и премълча за случилото се в Рим, но й разказа за инцидента на летището в Асмара, когато Хабте очакваше пристигането му.