Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Кабинетът се намираше в дъното на едното крило на голямата къща. Джанели влезе, без да обръща внимание на лавиците с книги и дългите слонски бивни от двете страни на каменното огнище. Патината им блестеше на оскъдното осветление в помещението. Джанкарло погледна младия суданец, който се бе излегнал на едно от кожените канапета и лениво бе вдигнал крака на стъклената масичка за кафе. Пазачът застана мирно.
— Остави ни сами — заповяда Джанели и после се вторачи в госта.
— Чувствай се като у дома си — подигравателно каза той, говорейки свободно на арабски.
Махди беше облечен в европейски дрехи — черни джинси, широка тениска и кожено яке. На главата си имаше кърпа в ярки цветове като на палестински борец за свобода, макар да беше християнин и член на суданско бунтовническо движение.
— Обидил ли съм те по някакъв начин, ефенди?
— Да. — Джанели седна на стола си и извади видеокасета от външния джоб на сакото си. — Онзи глупак, когото изпрати в Рим, едва не направи така, че да убият Филип Мърсър. Беше му заповядано да ми докладва, ако някой се приближи до Мърсър, а не да открива огън с автоматично оръжие на международно летище. Моли се на Бога карабинерите да не научат, че съм замесен в това.
— Защо е започнал да стреля?
— Откъде да знам? — Гласът на Джанели пресипна от гняв. — Убил е четирима души.
— Трябва да е имал основателна причина. Абдула ми е братовчед. Имам му пълно доверие. Беше с мен, когато проследихме и убихме онзи европейски учен преди няколко месеца. Не забравяй, че той изследваше района около мястото, където мислиш, че може да е мината ти. След инцидента ти разпита Абдула, нали?
— Не бих го нарекъл точно разпит — засмя се Джанкарло, пъхна касетата във видеото и включи телевизора.
Видя как изражението на Махди се промени, когато позна братовчед си, завързан за вилките на мотокарите. Суданецът не можеше да откъсне очи от ужасяващата сцена.
Джанели изключи видеото, когато записът свърши.
— Това е цената за неподчинението — тихо каза той. — Братовчед ти направи грешка, от която можеш да се поучиш, Махди, и мисля, че сега разбираш колко съм сериозен.
Джанели стана, приближи се до барчето до камината и напълни две кристални чаши с отлежало вино. Нямаше представа как ще реагира Махди, затова едната му ръка не изпускаше малкия автоматичен пистолет „Бере-та“, който държеше в джоба на сакото си. Махди взе предложената му чаша и изпи на един дъх съдържанието й. Джанели седна срещу убиеца, разклащайки питието в дългите си пръсти.
— Сътрудничеството ни беше много доходно. Не беше необходимо този злощастен инцидент — той посочи телевизора със свободната си ръка — да попречи на всичко това. Дал съм за каузата ви милиарди лири през годините и в замяна искам съвсем малко. Желанието ми е приятелството ни да продължи, когато най-после успеете да разцепите Судан на две държави. Подкрепям борбата ви от години. Ето защо смятам, че ми се полага една малка услуга за усилията, знак на добра воля, който да докаже, че парите ми не са прахосани за изгубена кауза, оглавена от група тъпаци.
Махди не беше дипломат, нито политик и именно заради това Джанели го бе избрал за свръзка с бунтовническото движение. Махди беше боец, закален на бойното поле на сраженията, а не на словото. Този факт го правеше лесен за манипулиране. Джанкарло подозираше, че шефовете на Махди знаят това, но го оставят да продължава така, стига потокът пари да не секва. Дори да имаха нещо против Джанкарло Джанели и да смятаха, че той използва някои от хората им като наемна армия за лични цели, те никога не споменаха това.
Махди бавно се изправи. Джанкарло стегна мускули и уви пръст около спусъка на беретата, но младият бунтовник отиде отново да напълни чашата си.
— Преди да ми кажеш какво искаш от мен, трябва да призная, че екипът, изпратен да посрещне Мърсър в Асмара, го е изпуснал в суматохата в терминала.
Джанели прикри задоволството си, че умее да чете мислите му. Махди беше социопат и приемаше смъртта на братовчед си като поредната жертва в дългогодишната им борба. Явно не изпитваше особено силен гняв към убиеца.
— Мърсър пропусна вчерашния полет от Рим — каза Джанели. — Пристигна едва днес сутринта. Ще го открием в Асмара. Градът е малък и няма много места, където може да се скрие. Искам веднага да изпратиш екип от най-добрите ти хора. Ще вземем сателитните снимки и ще го погребем в необозначен гроб. Той се набърка достатъчно много в делата ми и аз няма да търпя това.