Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Мърсър избърса мръсотията от ръцете и дрехите си в една овца и се приближи до Селоме. — Трябва да се махнем оттук. След като селяните приберат добитъка си, ще искат да ми отмъстят.
Селоме развърза шала си и го уви около главата му, за да не го познаят разгневените мъже, сновящи из пазара за животни. Двамата си проправиха път до изхода и след няколко минути излязоха на улицата.
По пътя към хотела ги настигна бяла тойота. Шофьорът натисна клаксона.
— В хотела има проблем. Тръгваме веднага — извика Хабте през смъкнатото стъкло.
Братовчед му седеше на задната седалка и отвори вратата още преди джипът да спре.
Селоме реагира по-бързо от Мърсър и скочи в тойота-та преди него. Мърсър затвори вратата, а Хабте настъпи педала за газта и отново натисна клаксона, за да разпръсне група хора, които се опитваха да успокоят едър петнист бик. Едно магаре едва не се блъсна в бронята и принуди Хабте да завърти волана, за да го заобиколи. Въпреки опасностите около тях братовчед му се засмя доволно.
— Хабте блъсна магаре. — Не съм — ядосано възрази Хабте и погледна гневно младия мъж. В Еритрея беше обида да кажеш, че шофьорът е блъснал магаре. Хабте нямаше да позволи на бра-товчед си да се измъкне безнаказано от тази нелепа шега Мърсър се премести на предната седалка и си сложи предпазния колан, докато тойотата набираше скорост по неравните пътища. Сърцето му започна да нормализира ритъма си.
— Какво се случи?
— Престрелка в хотела. Камериерката заварила двама суданци в стаята ти. Изпищяла и двамата западняци които били в бара, отишли да видят какво става. Чух изстрели и тялото на един от европейците падна от бал кона на втория етаж. Не изчаках да видя дали и другия го е последвал. Наложи се да зарежа много от дрехите екипировката ти.
Мърсър извади сгънатите снимки от „Медуза“ от тай-ния джоб, пришит на гърба на сиво-кафявия му елек.
— Няма значение. Не са намерили онова, което са търсили.
— Носил си ги в себе си през цялото време? — учуди се Селоме.
— Не измислих по-безопасно място — усмихна се Мърсър, успокоявайки се след прилива на адреналин.
— Това е много рисковано — упрекна го тя.
— По-големият риск са европейците.
— Какво искаш да кажеш?
— Хабте каза, че е чул изстрелите. Ако хората, влезли в стаята ми, са свързани със суданците, които преди малко се опитаха да ме убият, пистолетите им щяха да бъдат със заглушители. Но Хабте е чул изстрелите. Това озна чава, че не суданците, а европейците са отвърнали на огъня.
— Кои са тези европейци?
— Не знам. — Мърсър скри подозренията си. — А ти? Селоме го погледна и отговори отрицателно, макар че той видя сянка на лъжа в очите й.
Никой не ги следеше, движението не беше оживено Срещнаха само няколко трудноподвижни камиона. Край пътя се виждаха следи от войната. Ръждясалите корпуси на военни превозни средства бавно се разпадаха. Шосето бе осеяно с повредени от мини или ракети съветски камиони и танкове, досущ разлагащи се трупове на механични динозаври.
Мърсър бе чел, че планините са най-плодородните области в Еритрея, но почвата беше скалиста и почти безводна, оголена от силните ветрове и оставена да се пече на лъчите на безмилостното слънце. Оскъдната растителност се състоеше предимно от ниски храсти, чай и кактуси. Той забеляза, че един селянин оре с рало — метод, използван още по времето на фараоните в Египет. Ралото правеше дълбоки бразди и преобръщаше почвата, която беше суха и спечена. Заниманието изглеждаше безсмислено, но селянинът търпеливо продължаваше да оре.
Минаха покрай малки села с грубовати къщи от тухли и покриви от слама или ламарина. Много от постройките бяха кръгли и с конусовидни покриви. Малкото хора по улиците бяха слаби и измъчени, облечени в дълги, семпли роби.
След два часа пристигнаха в Керен. Градът беше по-малък от Асмара, но притежаваше същото очарование с едноетажните си къщи и улици с палми от двете страни. По-голямата част от жителите бяха мюсюлмани, затова жените носеха дълги черни дрехи, които поглъщаха топлината. Хабте спря зад хотел „Керен“, несиметрична постройка с покрита веранда, обрасла в бугенвилия.
— Трябва да вземем храна и бензин оттук, преди да продължим на север — каза Мърсър и слезе от тойотата.
— Добре. — Хабте кимна. — Гиби и аз ще купим всичко необходимо от пазара. Тук имам много приятели. Едва ли ще се забавим.