Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Тези хора са страдали жестоко, докато аз бях в чуж-бина, и разбират, че не съм участвала в борбата. Малци-на знаят, че ние в Европа вършехме важна работа, раз-казвайки за тежкото ни положение на останалия свят.
Мърсър огледа улицата и остана поразен от броя на инвалидите.
— Повече от половината от хората, които виждаш, са борци за свобода. Има и мъже, и жени. Тук съществува култ към боеца и каквото и да съм направила за тях, никога няма да бъда част от този народ.
— Затова ли намирането на диамантите е толкова важно за теб? Опитваш се да се реваншираш?
— Да — без да се колебае, отговори Селоме, спря и се обърна към него. Лицата им бяха само на няколко сантиметра. — Твоята страна е независима толкова отдавна, че сте забравили жертвите. Приемате свободата си за нещо нормално, а ние едва сега откриваме нашата. Имам чувството, че не съм направила достатъчно, Мърсър, затова толкова силно желая да им дам нещо. Искам отново да ме приемат. Разбираш ли?
Както в първата вечер, когато се запознаха, Мърсър беше като омагьосан от движенията на устните й, от чувствеността им. Селоме беше съвършена и той се прокле, че не е обърнал повече внимание на физическия й чар, а само на интелектуалните й способности. Призна пред себе си, че това е проява на презрително отношение към жените, но не можеше да го превъзмогне. Тя го привличаше силно, а и бе готова да рискува заради онова, в което вярваше. Това качество беше рядко срещано.
— Мисля, че разбирам — отговори той. — Надявам се, че няма да те разочаровам.
— Още не си — каза Селоме и стисна ръката му.
Зад пазара за плодове и зеленчуци имаше порутени бараки с метални стени, подпряни една на друга, за да паднат. Там се продаваха употребявани вещи, дрехи и всевъзможни други неща — от старинни мебели, останаот италианската окупация, до месингови тръби, направени от артилерийски снаряди. Подобно на повечето страни от Третия свят, всичко в Еритрея се използваше по няколко пъти, докато станеше негодно за употреба. Мърсър и Селоме бързо се изгубиха в лабиринта. Селоме бъбреше със собствениците на бараките и отговаряше на въпросите за Мърсър. Следваха ги група деца, които започнаха да крещят думи на английски, когато Селоме им каза, че Мърсър е американец.
— Те не трябва да знаят какво е война — с обич каза тя, докато ги наблюдаваше. — Ние се борихме, за да не се налага те да го правят, и сега трябва отново да се борим, за да ги изхраним. Една шеста от населението ни са бежанци в Судан, защото не можем да си позволим да ги приберем в родината им.
Завладян от заразителното любопитство на еритрейските деца около него, Мърсър се наведе и стисна ръката на момиченце на не повече от четири години, което го гледаше с широко отворени очи и смучеше палеца си.
В същия миг се чу изсвирване на куршум и тупване на тяло, което падна в купчина метални съдове. Мърсър се обърна, както бе приклекнал. Ако беше прав изстрелът щеше да отнесе главата му. Той се претърколи на земята, ритна Селоме през краката и я дръпна към себе си. Едно от децата се разпищя. Над главата на Мърсър прелетя втори куршум, който проби голям казан.
На пазара настъпи суматоха. Мъже и жени хукнаха да търсят укритие, като влачеха деца и задръстваха пътеките между бараките в опита си да избягат. Мърсър се отърси от шока, сграбчи Селоме и я блъсна под масата, която изскърца под тежестта на машинните части, наре-дени върху нея. Той изчисли ъгъла, откъдето се стреляше, и после събори масата, която с трясък се стовари земята, образувайки бариера между тях и невидим стрелец, точно когато бе обсипана от пет-шест куршума Няколко се взривиха в дървото, разпръсквайки дъжд от трески, а останалите рикошираха в металните части. Мърсър ритна настрана разнебитената сергия и дръпна Селоме със себе си.
Съседната пътека беше пълна с паникьосани хора. Една жена падна и тълпата едва не я прегази, но Мърсър я изправи на крака и продължи да си проправя път. Макар да не чуваше изстрелите, тъй като оръжието имаше заглу-шител, той усещаше свистенето им около себе си, докато бягаше приведен в пространствата между бараките.
Следващата пътека беше почти безлюдна и бе рисковано да се опитат да се измъкнат по нея. Мърсър трябваше да измисли нещо, с което да отвлече вниманието на стрелеца. Той каза на Селоме да остане на мястото си, втурна се по тясната алея и влезе в пълна със стоки барака с нисък таван, където беше тъмно както във всички останали. Продавачът бе изчезнал, но бе забравил мангала да гори до преобърнатия стол. На скарата бе сложено джезве с кафе. В магазина се продаваха всякакви видове осветителни тела. Повечето бяха електрически и повредени. Имаше и газени лампи, а на лавиците бяха наредени метални тенекии. Мърсър се надяваше, че са пълни с газ. Той проби две от тях с отвертка, която намери на тезгяха.