Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Ще говорим за това след малко. — Мърсър смени темата. — Познаваш ли Селоме Нагаст?
— Познавам семейството и, но не и нея. Те са богати според еритрейските стандарти. Стара и уважавана фамилия от Асмара. Говорих с нея само по телефона, когато ме нае да ти бъда водач.
— Тя не е такава, за каквато се представя. Трябва да я наблюдаваш внимателно.
— Защо?
Мърсър му каза за връзката на Селоме с Израел и Прескът Хайд и как го е излъгала още в началото.
— Тя ще дойде ли с нас, когато тръгнем на север?
— Няма да я изпускам от поглед, докато всичко не свърши.
Мърсър и Хабте прекараха остатъка от деня в бара, обсъждайки предстоящата експедиция. Хабте бе осигурил за придвижването им сравнително нова тойота „Ланд Крузър“и бе наел двама местни жители за работници. Беше взел под наем и багер и камион, които чакаха в Накфа, най-близкия град до целта им. Другата тежка техника, която Мърсър бе наел, още пътуваше и щеше да пристигне в Еритрея едва след две седмици.
След като вечеря преварени спагети във воднист сос и парче месо с неопределен произход, Мърсър взе от склада част от багажа си, уговори се с Хабте да се видят сутринта и отиде в стаята си. От душа течеше тънка струйка хладна вода и се оказа, че Мърсър бе постъпил разумно, като си бе донесъл сапун. Излезе на малкия балкон и се загледа в тъмния град, когато сателитният телефон, който още беше в багажа му, тихо иззвъня. Мърсър се прокле. Неволно бе оставил телефона включен и батерията почти се бе изтощила. „По дяволите“ — изруга наум. Очакваше обаждане от Дик Хена, но не позна гласа от другия край на линията, макар че акцентът беше същият като на мъжа, убит в Рим.
— Хари Уайт страда ужасно заради случилото се с другаря ни в Италия — каза гласът. — За втори път се опитваш да осуетиш плановете ни. Ако предприемеш трети опит, Уайт ще бъде екзекутиран и трупът му ще изчезне безследно.
Мърсър се стъписа. Хари беше корав, но не се знаеше колко може да издържи. Чувството му, че се е провалил, се засили.
— Нямам нищо общо с това — побърза да възрази. Не видях кой го застреля, но не бях аз.
— Няма значение — заплашително каза гласът. — Приятелят ти плати за убийството. Ще ти се обаждаме на този телефон на всеки три дни в полунощ, за да проверя ваме как върви издирването на мината.
— Спестете си труда. Ще ми трябва най-малко седмица само за да започна и не искам да ми дишате във врата, негодници — не можа да сдържи гнева си Мърсър. Не желаеше да се замисля откъде знаят номера на сателитния му телефон. — Свържете се с мен в понеделник след две седмици в полунощ и после всеки понеделник. Може би дотогава ще съм научил нещо.
Мърсър знаеше, че думите му не прозвучаха убедително, но се надяваше поне да започне да преговаря.
— Звучи логично — съгласи се похитителят. — Не забравяй, че денонощно ще бъдеш под наблюдение.
Мърсър знаеше, че няма начин да го следят, щом отиде в планините.
— Разбирам. Не искам нищо лошо да се случи с Хари. Гарантирам, че ще изпълня своята част от уговорката.
— След две седмици, доктор Мърсър — каза гласът, а сетне линията прекъсна.
Три стаи по-нататък по коридора Йосиф изключи сателитния си телефон и се обърна към другия „бизнесмен европеец“, който беше с него в бара и записваше разговора между Мърсър и Хабте Маконен. Другият израелец беше по-млад от Йосиф с трийсет години и почистваме два автоматични пистолета „Дезърт Игъл“. Тежките оръжия бяха вероятно най-мощните пистолети в света. Другите им оръжия и екипировката бяха при останалите членове на екипа в друг хотел.
— Още мисля за убиеца на Ибрихам — с омраза каза Йосиф. Уайт не бе наранен, но той изпитваше удоволствие да лъже Мърсър и да чува болката в гласа му.
— Ще го намерим — отговори другият мъж, изпълнен с увереността, характерна за младостта.
— Това не е моя грижа. Стрелецът не е действал сам и знаем кой стои зад убийството. Не знаем и каква е връзката им с Мърсър и с нашите планове. — Йосиф седна леглото и се вторачи в празното пространство. — Недопустимо е някой да знае за нас. Охраната ни е непробиваема. Но Ибрихам е мъртъв и ни е отправена заплаха, която още не можем да идентифицираме.
— Възможно ли е да ни е предал някой от нашите хора?
Йосиф разбра, че младият мъж любопитства, и побърза да поклати глава.
— Не. Шин Бет и Мосад още не знаят за операцията ни. Информаторите докладваха за срещата на Селоме Нагаст с шефа и в Израел. Тя не е предприела никакъв ход, което ме навежда на мисълта, че знае кои сме.
Другарят му не каза нищо.
— Утре Селоме Нагаст ще бъде тук, далеч от шефовете си. Не може да представлява сериозна заплаха за нас, след като е сама.