Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Доктор Мърсър?
— Да — предпазливо отговори Мърсър. — Ти ли си Хабте?
Младежът се усмихна.
— Аз съм братовчед на Хабте. Той ви чака в хотела. Вчера имаше големи неприятности. Ще ви разкаже.
— Тогава да тръгваме, братовчеде на Хабте — рече Мърсър, свивайки рамене.
Разстоянието от летището до центъра на града беше пет километра. От двете страни на пътя имаше ниски, лошо поддържани къщи, построени от китайците по време на етиопската окупация. Въздухът, който влизаше през смъкнатите стъкла на колата, беше сух и приятно хладен и ухаеше на пустиня и на чистотата на град, където няма индустрия. Половинмилионният Асмара не беше онова, което Мърсър очакваше.
Градът беше безупречно чист. По неравните улици сновяха възрастни жени с метли и разнебитени ръчни колички и чистеха мръсотиите от каналите. Архитектурата беше предимно италианска и тъй като столицата бе пощадена през войната, сградите бяха в отлично състояние. Малко от тях бяха на четири етажа. Най-високата постройка беше тухлената камбанария на католическата църква. Ако пренебрегнеше характерното минаре на джамията наблизо и по-тъмния цвят на кожата на хората, Мърсър имаше чувството, че се намира в тосканско село, а не в столицата на една от най-бедните страни в Африка. Колите бяха малко и по пътищата се движеха каруци теглени от магарета.
Мърсър гледаше дали ги следят, но пътуването до тела мина без инциденти. Той си представяше постройка в класически английски стил с колони и градини, каквито британците бяха оставили по цялото земно кълбо. Но „Амбасойра“ беше само на четири етажа и се намираше в жилищен квартал. „Най-хубавият“ хотел в Асмара беше безличен и мебелите във фоайето бяха стари и протрити.
Братовчедът на Хабте бъбреше с управителя, докато Мърсър се регистрираше и проверяваше дали сандъците изпратени от Съединените щати, са пристигнали. После младият мъж заведе Мърсър в малък бар в дъното на фоайето, сгушен до извитото стълбище, водещо към стаите. В нишата можеше да седнат не повече от десет-дванайсет души и Мърсър преброи само осем вида алкохол на бара. На едната маса разговаряха двама бизнесмени европейци, а на другата седеше самотен еритреец. Местният жител погледна изпитателно Мърсър, сякаш преценяваше какво решение да вземе, и после стана.
— Доктор Мърсър, аз съм Хабте Маконен. Добре дошли в Еритрея. Съжалявам, че не можах, да ви посрещна на летището, но вчера се случи нещо неприятно и не можех да рискувам да ме познаят.
— Братовчед ви спомена за това. — Мърсър забеляза, че младият мъж е изчезнал. — Бихте ли ми разказали какво се случи?
Мърсър реши, че може да има доверие на Хабте. Ако искаше смъртта му, еритреецът лесно можеше да го убие по пътя към града и да го остави на дивите кучета. Фактът, че разговаряха, придаваше правдоподобност на намеренията на Хабте. Освен това слабият африканец очевидно беше компетентен, което го издигаше над политическите машинации и опасностите, с които Мърсър се бе блъскал във Вашингтон и Рим.
Маконен изпуши няколко цигари, докато разказваше за престрелката на летището. Вече бе научил, че Клод Киснел, дистрибутор на лекарства от Париж, е напуснал Асмара и е взел първия полет сутринта. Когато Хабте приключи историята си, Мърсър му разказа за стрелеца в Рим и за отвличането на Хари Уайт.
— Мисля, че ако в Рим са искали да те убият, днес нямаше да си тук — заключи Хабте. — Не си видял кой е застрелял човека в Италия, но съм сигурен, че е бил член на същата група, която направи опит да те отвлече тук в Асмара. Те очевидно са противници на похитителите на приятеля ти.
— Съгласен съм с теб. — Мърсър потърка наболата си брада, която не бе имал възможност да избръсне. — Кои са те? И какво искат?
— Не са обикновени судански бунтовници. Бяха твърде добре облечени дори за Асмара. И за да действат по този начин в Рим, трябва да са имали контакти и помощ отвън. Вероятно им е било платено, за да се държат като наемници.
— Тогава кой им плаща?
— Това е нещо, което трябва да разберем сами.
— Нямаме време да си играем на детективи. — В гласа на Мърсър прозвуча решителност. — Ако искам да спася Хари, трябва да бъда в дивата пустош не по-късно от понеделник. Имаме само пет седмици, за да намерим жилата кимберлит.
— Не мога да добавя нищо повече към онова, което знаеш за геологията на района. Не съм чувал там да са намирани диаманти. Но познавам местността. По време на войната съм погребал много приятели в онези планини в пустинята. — В очите на Хабте премина тъмна сянка.