Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Провървя ми, че изпуснах следобедния полет — излъга Мърсър, — и се наложи да пътувам сутринта. Инак суданците щяха да ме хванат.
Той внимателно наблюдаваше реакцията й. Изненадата и загрижеността й бяха искрени.
— И оттогава не ти се е случило нищо? Господи, не мога да повярвам. Въпрос на време е суданската война да унищожи всички ни.
— Не ме разбра, Селоме. Те чакаха мен. Това означава, че и някой друг знае за мисията ни. — Мърсър видя, че очите й се разшириха от изумление. — В града сме уязвими. Затова искам да съм колкото е възможно по-далеч от Асмара. Всички ние. Включително ти.
— И без това искам да дойда с теб — призна тя. — Но разказът ти ме убеди още повече. От полицията и военните ни има още много да се желае. След войната мнози на поискаха да останат въоръжени. Наситихме се на сражения. Властите са безпомощни срещу партизаните.
— Тя има право — обади се Хабте. — Най-добрият ни шанс е бързо да стигнем до низините на север.
— Тогава въпросът е решен. — Мърсър изпи остатъка от капучиното си. — Хабте, когато братовчед ти се върне с тойотата, натовари техниката и сложи всичко необходимо. Селоме, колко време ще ти трябва да се приготвиш?
— До час мога да се върна тук с багажа си. Апартаментът ми е наблизо.
— Не е необходимо да те предупреждавам да не взимаш много багаж — внимателно й напомни Мърсър. — Пътуването няма да е луксозно.
След по-малко от час Селоме и Мърсър отново се срещнаха в хотела и отидоха на площада, където беше пазарът, за да купят вода и прясна храна. Гебре, братовчедът на Хабте, щеше да дойде в хотела с тойотата, когато приключеше с товаренето.
Мърсър накара Селоме да го заведе първо в пощата, където дванайсет минути се опитва да се свърже с Дик Хена, за да му каже какво се е случило в Рим и на летището в Асмара. Но прословутите проблеми с комуникациите в Еритрея направиха невъзможно международното обаждане. Той не искаше да използва сателитните телефони, защото предишната вечер бе установил, че и двата са били включени и времето, оставащо на батериите, бе ограничено. Резервните батерии не бяха заредени. Освен това си спомни, че зареждащото устройство беше останало на плота в кухнята му, до противомаларичните хапчета, които Тери Найт му бе дал.
Павираните улици в Асмара сякаш нямаха определена посока, а следваха релефа, тъй като някога са били пътеки, когато градът е представлявал четири села. Името на града идваше от думата обединение и датираше от времето, когато малките селища бяха слети в едно, за да пазят населението от хиените по хълмовете. Отвъд оградената с палми Либърти Стрийт, главният булевард в Асмара, се простираше джунгла от криволичещи алеи. Някои имаха настилка, но повечето бяха тесни, пясъчни пътеки с двуетажни сгради от двете страни. Улиците бяха иживени. Събота беше традиционен пазарен ден в Асмара, но наближаването на Великден означаваше че всеки има бърза работа и в неделя.
Главният пазар в града се намираше в дълъг, отворен от двете страни склад с покрив от вълнообразна стомана. Ароматът на подправките се долавяше отдалеч. На улиците наоколо бяха паркирани стари американски и руски камиони, чиито собственици предлагаха стоките си. Пътищата бяха осеяни с изпражненията на безброй магарета. От задната част на пазара се разнасяше силна миризма на добитък. Мученето на кравите усилваше шума в оживения търговския район. Макар че Еритрея беше бедна, от нея бликаше жизненост, която изненада Мърсър.
Селоме бе облякла по-обикновени дрехи. Върху пъстрата й рокля бе преметнат памучен шал. За разлика от Другите жени на пазара, които бяха обути в сандали, тя носеше ботуши в западен стил, а под роклята бе обула джинси. Косите й бяха прибрани назад и подчертаваха голямото й чело и черните, влажни очи. Селоме се сливаше с тълпата, докато бялата кожа на Мърсър го отличаваше от останалите. Докато вървяха към пазара, той не видя Друг бял човек, но познаваше Африка достатъчно добре, за да се чувства удобно въпреки расовите различия. — Често ли идваш тук? — попита Мърсър, когато Се-ломе приключи пазарлъка за торба с пет килограма домати.
— В Еритрея ли?
— Да.
— За съжаление не много често. — Тя го хвана подръка, докато пазаруваха. — По време на войната бях в Европа. Когато се върнах, почувствах враждебност от стра-на на хората, които бяха изложили живота си на опас ност за нашата независимост. Вероятно си я забелязал от страна на приятеля си Хабте.
Селоме посочи мъж, водещ камила. Той имаше само една ръка и част от лицето му бе обезобразена.