Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Мърсър! — изпищя Селоме.
Той се обърна. Зад ъгъла завиваше мъж с пистолет в ръка. Преди убиецът да се покаже, Мърсър хвърли по него една от тенекиите. Съдът се блъсна в гърдите на човека. Разплискаха се струи лесно запалима газ. Мърсър пъхна крак под тлеещия мангал и го ритна. Във въздуха се посипаха искри и пепел. Мърсър се хвърли на земята и се претърколи до най-отдалечения ъгъл на помещението, точно когато горящата скара удари стрелеца.
Залетият с газ суданец избухна в пламъци. Докато изгаряше жив, писъците му бяха най-кошмарните звуци които Мърсър можеше да си представи. Въздухът се изпълни с миризмата на изпечена плът.
Той вдигна другата тенекия.
— Селоме, хайде.
Тя изскочи от скривалището си и отиде при него. Мърсър изля газта в огъня. Пламъкът подпали газената лампа. Един куршум прелетя близо до главата му. Видя двама мъже, които тичаха по пътеката към тях, и изкрещя на Селоме да се наведе. Зад него се разпръсна горяща газ. Той хвърли тенекията към нападателите. Съдът полетя към тях като комета, оставяйки огнена диря.
Двамата със Селоме бягаха в противоположната посока, когато контейнерът падна на земята пред убийците и се отвори миг преди пламъкът да стигне до него. Тясната уличка се запали и блокира пътя на суданците.
Опитвайки се да си поемат въздух, Мърсър и Селоме стигнаха до края на алеята и хукнаха по улиците край кошарите за добитъка. Черните пътища бяха осеяни със сено, паднало от купчините до високите тухлени стени на заграждението. Хората стояха неподвижно и гледаха пламъците, които вече се издигаха над пазара.
Страничните улици бяха задръстени от камиони и автобуси, които препречваха пътя на Мърсър и Селоме. Те знаеха, че огънят ще забави двамата суданци само няколко минути, и имаха един-единствен път за бягство, затова се втурнаха към пазара за добитък. Бяха изминали едва една четвърт от разстоянието по кръглия площад, когато Селоме спря и се преви на две, опитвайки се Да си поеме въздух. Хората и добитъкът се бяха дръпнали настрана, объркани от суматохата.
— Мърсър — задъхано каза тя и посочи през рамото си — Това е единственият изход.
— По дяволите — изруга той, осъзнавайки, че са хванати в капан.
Ако се върнеха, щяха да попаднат право на убийците.
Кравите не приличаха на тези, които Мърсър бе виж-дал в Съединените щати. Тези бяха по-устойчива порода по-добре приспособена към горещия климат. Поради ос-къдната паша в Еритрея, не бяха добре охранени, но те-жаха над един тон и имаха гърбици, увиснали гуши, извити рога, които можеха да разкъсат човек с едно раз-махване на главата. Вляво от Мърсър една крава наско ро бе родила теле. Малкото още беше мокро и едва се крепеше на разтреперените са крака, докато се опитваше да се провре под вимето, за да бозае. Майката беше по загрижена да пази рожбата си, отколкото да я храни, Кравата бе разровила пространството наоколо и яростно заплашваше всеки, който се доближеше до нея.
Мърсър грабна тоягата на селянина, стоящ наблизо, и хукна към новородилата майка. Кравата наблюдаваше движенията му с отчаяни, разгневени очи, изправена между бебето си и появилата се заплаха. Мърсър я принуди да застане така, че телето да е зад нея.
Кравата атакува, насочвайки се към кръста на Мърсър, който се хвърли на земята, претърколи се и стана, Кравата се извърна, за да го последва. Телето се озова пред него незащитено за миг. Мърсър го удари по задницата с тоягата.
Телето измуча по-скоро от страх, отколкото от болка, и побегна към изхода. Мърсър усети, че майката се хвърля към него изотзад, и скочи встрани, разминавайки се на косъм с фатално наръгване на рогата й. Падна сред малко стадо овце. Кравата не му обърна внимание и продължи да бяга след детето си, но телето бе изпаднало в паника и не можеше да се успокои. Тревогата бързо се разпространи сред другите уплашени животни, които изведнъж хукнаха панически. Селяните бяха безпомощни да ги спрат и разумно решиха да стоят настрана от обезумелите говеда.
Двамата суданци току-що бяха минали през входа когато добитъкът връхлетя върху тях. Реакцията им беше мълниеносна и първите паднаха от унищожителния огън на оръжията им. Но стадото не обърна внимание на за-гиналите си братя. Когато огромен бик бе повален от два изстрела от пистолетите със заглушител, други два запълниха празното пространство в плътната стена от бягащи животни.
Портите на пазара бяха широки три метра и ужасени-те говеда с общо тегло триста и петдесет тона минаха през тях, вдигайки с копитата си облаци от прах. Двамата стрелци нямаха шанс. Писъците им бяха заглушени от грохота на копитата. Дори оръжията им бяха така смачкани от стадото, че никога повече нямаше да стрелят. От мъжете останаха две тъмночервени петна в прахоляка, които отбелязаха гробовете им.