Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Тя ще бъде с Мърсър.
— Докато Хари Уайт е при нас, и той не представлява заплаха. — Йосиф взе единия „Дезърт Игъл“ от партньора си и го сложи под възглавницата си за през нощта.
Мърсър се събуди след полунощ. В стаята беше хладно и тъмно, но тялото му бе обляно в пот. Одеялата и чаршафите бяха усукани около него, сякаш се бе мятал по време на кошмарен сън. Но за пръв път от отвличането на Хари той не сънува нищо. И несъответствието, което измъчваше дълбините на подсъзнанието му от няколко дни, се появи. Прозрението разтърси съзнанието му толкова силно, че Мърсър скочи от леглото, дишайки учестено.
Откакто Прескът Хайд се бе обърнал към него, той чувстваше, че в Еритрея има диаманти. Хайд бе говорил за това и снимките от „Медуза“ показваха жилата кимберлит, оформила се по естествен начин преди милиони години в северната пустош. Селоме също бе говорила какво би означавало това за народа и. Но похитителите не бяха споменали нищо. Те казаха, че Мърсър трябва да търси мина, нещо, създадено от човешки ръце, а не в огнените недра на земята. Терористите говореха така сякаш знаеха, че рудната жила някога е била открита и разработена. Те не търсеха неизвестна жила ким-берлит, а отдавна забравена мина. Знаеха, че диамантите са там.
Играта отново се бе променила. Мърсър все още беше в неизгодно положение, но прозрението, че търси стара мина, му вдъхна нещо, което бе изгубил в мига, когато видя лицето на Хари на видеозаписа. Надежда. Той прогони съмненията и упреците към себе си и се приготви да посрещне онова, което му бе отредила съдбата.
ХАРТУМ, СУДАН
На арабски думата судан означава черен, но онези, които контролираха страната, не бяха чернокожи африканци, а хора с арабски произход. Милиони бяха избити от войни, болести и глад, за да се държат в подчинение африканските граждани в южната част на Судан от правителството на север. Най-голямата нация в Африка приличаше на изпълнен с омраза канал, който поглъщаше хиляди жертви всеки ден.
Ето защо Судан беше идеалната арена, където Джанкарло Джанели можеше да увеличи богатството си, използвайки нещастието на другите.
Хората с пари като него принадлежаха на интернационална елитна класа, която пътуваше с частни самолети, отсядаше в луксозни хотели и рядко се съобразяваше с традициите и обичаите на чуждите страни. Няколко минути след като се приземи в Хартум, Джанели бе откаран в къщата си на хълмовете над града, анклав, запазен за неколцината богати граждани на Судан и управниците от военното правителство. Макар да не обичаше този град той имаше достатъчно голям бизнес в Хартум, за да поддържа там къща с двайсет стаи и осемнайсет души персонал.
Икономът му във Венеция бе предупредил африканския си колега да се приготви за посещението. Лимузината мина през портата и потегли по дългата алея. Персоналът беше строен. Фаровете осветиха лицата им, когато колата спря пред къщата. Икономът се наведе и отвори вратата от страната на Джанели.
— Grazie3, Али — каза Джанкарло. — Как си?
— Много добре, сър — отговори възрастният суданец на италиански. — Не ми казаха колко време ще останете, сър. Да се приготвим ли за дълъг престой?
— Не, Али, няма да остана дълго. — Джанели огледа персонала и когато не позна две от момичетата, облечени като прислужници, попита Али за тях.
— Преди около месец ги купих от пазар за роби. Бяха скъпи, но са добре обучени — гордо отговори Али.
Судан беше една от малкото страни, където търговията на роби още съществуваше. Тази практика беше незаконна, но толерирана от правителството. Робите, обикновено млади момичета, бяха залавяни по време на атаки на юг или от армията, или от ловци на роби и завеждани в Хартум за удоволствие на градския елит или продавани в арабските страни отвъд Червено море. Винаги готов за делови възможности, Джанели смяташе да се включи в търговията, но големите пазари вече бяха разработени и той реши, че няма да си заслужава времето и усилията да отвори нов канал за прекарване на момичета от Судан към Близкия изток.
Отмести поглед от девойките и отново се обърна към Али.
— Той дойде ли?
— Гостът ви пристигна преди час. — Икономът не можа да прикрие презрението в гласа си, — В кабинета ви е. При него има пазач, за да сме сигурни, че няма да мърда.
Джанкарло се усмихна на предвидливостта на иконома си. И той не би оставил Махди сам дори за секунда. Джанели влезе в къщата, наслаждавайки се на приятната хладина, осигурена от климатиците. Отвън къщата беше измазана с хоросан, но отвътре бе облицована в мрамор. Бе построена в средиземноморски стил с голямо открито фоайе. Джанели не бе посмял да донесе в Хар-тум някои от европейските произведения на изкуството, затова украсата беше от местни творби, които колекционер професионалист бе купил за него от целия континент. Маски, щитове и плетени украшения за стени се смесваха със старинни накити от всички краища на Африка.
3
Благодаря (итал.) — Бел. пр.