Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Всъщност, тъкмо се канех да отида... — започнах уверено аз — ...да хвана влака.
— Не си гледала нищо, нали? — изрева тя. — Във всеки случай ми дължиш седемдесет и пет лири за стаята.
— Какво? — изпелтечих аз.
— Да! — кресна тя. — Трябваше да са петдесет, но за втори човек се плаща допълнително 50 процента.
— Ама... ама нямаше...
— Е, хайде, Бриджет, всички знаем, че беше вкарала мъж — избумтя тя. — Не се тревожи. Това не е любов, това е просто Единбург. Ще направя всичко възможно случката да стигне до Даниел и да му даде добър урок.
28 август, понеделник
57,5 кг (мн. бира, мн. картофи), алкохолни единици 6, цигари 20, калории 2846.
Върнах се, за да заваря телефонно съобщение от мама, интересуваща се дали искам малък миксер за Коледа и напомняща ми, че тази година Коледа е в понеделник, тъй че в петък ли съм щяла да ида или в събота.
Значително по-недразнещо беше писмото от Ричард Финч, редакторът на „Добър ден!“, с което май ми предлага работа. Гласеше само:
Добре, мило. Ставаш.
29 август, вторник
57,5 кг, алкохолни единици 0 (мн. д.), цигари 3 (д.), калории 1456 (предновоработно здравословно хранене).
10,30 ч. сутринта. В службата. Току-що се обадих на Пачули, секретарката на Ричард Финч, и наистина се оказа предложение за работа, но трябва да започна след седмица. Не знам нищо за телевизията, ама чудо голямо, тук съм задръстена в ъгъла и вече е прекалено унизително да работя с Даниел. Най-добре да ида да му съобщя.
11,15 ч. сутринта. Не мога да повярвам. Даниел ме зяпна с пепеливо лице.
— Не можеш да постъпиш така — рече той. — Имаш ли представа колко трудни бяха за мен последните седмици?
Тогава нахлу Пърпетуа, трябва да беше подслушвала на вратата.
— Даниел — избухна тя. — Ти си егоистичен, самовлюбен, манипулативен, емоционален изнудвач. За Бога, ти беше този, който я заряза. Тъй че най-добре ще е да приемеш това.
Внезапно реших, че обичам Пърпетуа, макар и не по лесбийски начин.
Септември
Нагоре по пожарникарския път
4 септември, понеделник
57 кг, алкохолни единици 0, цигари 27, калории 15, брой минути, прекарани във въображаеми разговори с Даниел, в които му казвам какво мисля за него, 145 (добре, по-добре).
8 ч. сутринта. Първи ден на новата работа. Трябва да започна, като продължа изграждането на новия си авторитетен облик. И никакви цигари. Пушенето е признак на слабост и подкопава личния авторитет на човека.
8,30 ч. сутринта. Току-що се обади мама, предположих, че иска да ми пожелае на добър час на новата работа.
— Миличка, познай — започна тя.
— Какво?
— Илейн те кани на рубинената си сватба! — И замълча в задъхано очакване. Мозъкът ми изключи. Илейн? Брайън-и-Илейн? Колин-и-Илейн? Илейн-омъжена-за-Гордън-навремето-бил-шеф-на-Тармакадам-в-Кетъринг-Илейн?
— Реши, че ще е добре да има един-двама млади да правят компания на Марк.
А! Малкълм и Илейн. Творци на суперидеалния Марк Дарси.
— Бил казал на Илейн, че те намира за много привлекателна.
— Да бе! Не ме лъжи — смотолевих аз. Все пак ми стана приятно.
— Е, във всеки случай съм сигурна, че е имал предвид точно това.
— Какво е казал? — изсъсках аз, внезапно подозрителна.
— Казал е, че си много...
— Мамо!
— Е, ами точната дума, която е използвал е „чудновата“. Но това е прекрасна дума, нали? „Чудновата“! Но ще можеш да го разпиташ на рубинената сватба.
— Няма да бия целия път до Хънтингдън да празнувам рубинената сватба на двама души, с които след навършване на тригодишната си възраст съм разговаряла веднъж, и то за осем секунди, само и само да попадна пред погледа на разведен богаташ, който ме описва като чудновата.
— Хайде, мила, не ставай глупава.
— Добре, трябва да излизам — изтърсих, тъпа както винаги аз, защото в такива случаи тя започва да бръщолеви, сякаш съм на път за лобното си място и това е последният ни телефонен разговор, преди да получа смъртоносната инжекция.
— Печели хиляди лири на час. На писалището си има часовник, тик-так-тик-так. Казах ли ти, че видях Мейвис Ендърби в пощата?
— Мамо. Днес е първият ми работен ден. Доста съм развълнувана. Не ми се говори за Мейвис Ендърби.
— О, велики Боже, мила! Какво ще облечеш?
— Късата черна пола и тениска.
— Е, не, ще приличаш на размъкната повлекана в мътни цветове. Сложи нещо свежо и ярко. Какво ще кажеш за онова сладко вишнево костюмче, което носеше навремето? А, между другото, знаеш ли, че Уна замина на пътешествие по Нил?
Грр. Когато най-сетне затвори телефона, се почувствах толкова зле, че изпуших пет цигари една след друга. Не мн. д. начало на деня.