Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Убихме ли го? — попита Сарейта. Очите й светеха ярко и тя едва дишаше от възбуда.
— Дали го улучихме изобщо? — изсумтя ядосано една от Ветроловките.
— Твар на Сянката — промълви удивена Мерилил. — Тук? Това поне доказва, че онова в Ебу Дар са Отстъпниците.
— Не е твар на Сянката — глухо отекна гласът на Елейн. Лицето на Нинив се беше свило от мъка: тя също беше разбрала, — Наричат го ракел. Това са Сеанчан. Трябва да тръгваме, Нинив, и да вземем с нас всяка жена от фермата. Все едно дали сме го убили, или не, ще дойдат други. Всяка, която оставим тук, утре ще носи нашийника на дамане. — Нинив кимна, бавно и измъчено, и Елейн я чу как промълви: „О, Мат!“
Ренайле, която отново грижливо бе увила Купата в бялата коприна, каза:
— Някои от нашите кораби са се сблъсквали с тези Сеанчан. Ако са в Ебу Дар, тогава корабите вече порят морето. Моят кораб се сражава на живот и смърт, а мен ме няма на палубата му! Тръгваме веднага! — И тя запреде вътъка за Праг, тутакси и на място.
Той се заплете объркано, разбира се, блесна ярко за миг и се стопи, но Елейн неволно изпищя. Тук, сред всички!
— Никъде няма да идете, освен ако не сте решили да стоите тук достатъчно дълго, че да научите това било наизуст! — сряза я тя. С надеждата, че никоя жена, която беше в кръга, няма да опита сплита; удържането на сайдар беше най-бързият начин да изучиш едно място. Тя самата можеше да го направи тук и вероятно останалите — също. — А до един движещ се кораб няма да отидете отникъде; не мисля, че това изобщо е възможно! — Мерилил кимна, въпреки че това не означаваше почти нищо; Айез Седай бяха убедени за твърде много неща, че са истина, и само някои от тях се оказваха верни. Но Морският народ все едно го прие за доказано. Нинив бе толкова измъчена, че в момента не можеше да води, затова Елейн продължи, надявайки се да успее да събуди гордост в светлата памет на майка си. — Но най-важното — няма да отидете никъде, освен с всички нас, защото сделката ни още не е приключила; Купата на ветровете все още не е ваша, докато времето не се оправи. — Не беше съвсем вярно, освен ако не изкривиш малко условията на договора, и Ренайле отвори уста, но Елейн продължи: — А също и защото сключихте сделка с Матрим Каутон, моя поданик. Или тръгвате доброволно натам, където аз пожелая да тръгнете, или ще отидете вързани на самарите. Това бяха двете възможности, които приехте. Така че слизайте от този хълм веднага, Ренайле дин Калон Синя звезда, преди сеанчанците да са се изсипали върху нас с неколкостотин преливащи жени и с най-голяма радост да ни окаишат. Веднага! Бегом!
За нейна изненада, те побягнаха.
Глава 6
Нишки
Елейн естествено също побягна, вдигнала полите си нависоко, и бързо ги поведе по добре отъпканата пътека. Само Авиенда успя да се изравни с нея. Всички останали се занизаха след тях. Никоя от Ата-ан Миере нямаше да си позволи да избута Ренайле настрани, а въпреки копринените си панталони, тя не можеше да се движи много бързо заради Купата, която бе притиснала до гърдите си. Нинив не страдаше от подобни задръжки, буташе се с лакти, тичаше яко и викаше на всички да се отдръпнат от пътя й, щом се натресеше надякого, било то Ветроловка, Родственичка или Айез Седай.
Елейн тичаше надолу на отскоци, препъваше се, едва се задържаше да не падне, и изведнъж въпреки цялото бързане и въпреки грозящата ги опасност, й се дощя да се разсмее. Лини и майка й бяха забранили категорично всякакво тичане и катерене по дърветата, откакто бе навършила дванадесет години, но радостта й напираше отвътре не само от чистото удоволствие, че тича отново. Държала се беше точно така, както се очакваше да се държи една кралица, и беше подействало точно както се очакваше! Тя беше поела водачеството, отговорността да изведе хората от опасността, и те я бяха последвали! Целият й досегашен живот бе преминал в подготовка за това. Тъкмо задоволството от това я накара да се засмее и знойното сияние на гордостта сякаш напираше да избликне през порите на кожата й, също като сиянието на сайдар.
Тя свърна на последния завой и се понесе задъхано покрай един от високите варосани обори. И палецът й се натъкна на едва подаващ се над земята камък. Тя политна тежко напред, размаха ръце и изведнъж се завъртя на кълбо във въздуха. Не й остана време дори да извика. Тупна толкова силно, че зъбите й изтракаха и дъхът излезе от дробовете й, и се озова точно пред Биргит. В първия миг не можеше дори да помисли, а когато успя, не й остана почти нищо от доволството. Дотук с кралската й гордост. Отметна полепналите кичури от лицето си и зачака язвителните бележки на Биргит. Чудесен шанс за другата жена да си отмъсти, да се направи на по-голямата и по-умна сестра — а тя рядко пропускаше такива възможности.