Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Въпрос на възприятия — каза Ричард с много по-спокоен глас. — Тя успя, беше убедена в правотата си.
Зед вдигна пръст във въздуха.
— Аха! Възприятието е онова, което прави опасността още по-голяма. — Пръстът на магьосника се смъкна надолу и започна да боде Ричард при всяка следваща дума… — Точно… както… и меча!
Ричард пъхна палеца си под препаската си и въздъхна дълбоко. Обзе го чувство на несигурност, сякаш ходеше по плаващи пясъци, но беше прекарал твърде много време със Зед, за да си позволи да не обърне внимание на думите му просто защото бяха трудни за разбиране. Въпреки че го познаваше обаче, му се щеше днес старецът да се изразява по-ясно.
— Искаш да кажеш, че не само стореното от него го прави опасен, но и това, че вярва в правотата си?
Зед сви рамене.
— Нека го кажа по друг начин. От кого би се страхувал повече? От мъжага, висок двеста фута, който иска да открадне от теб къшей хляб и знае, че това, което прави, не е хубаво, или от жена сто фута ниска, която е убедена с цялото си сърце, че си откраднал детето й?
Ричард скръсти ръце пред гърдите си.
— От жената. Тя не би се предала. Не би изслушала никакво обяснение. Би била готова на всичко.
В очите на Зед се четеше жестокост.
— Така е и с Мрачния Рал. Той си мисли, че е прав, и затова е още по-опасен.
Ричард му върна свирепия поглед.
— Аз съм правият.
Чертите на Зед омекнаха.
— И мишките си мислят, че имат право, но все едно, котаракът ги изяжда. Опитвам се да те науча на нещо, Ричард. Не искам той да те докопа в лапите си.
Ричард отпусна ръце и въздъхна.
— Не ми харесва това, което казваш, но го разбирам. Както съм те чувал да казваш, нищо на тоя свят не се постига лесно. Всичко това е интригуващо, но то няма да ми попречи да изпълня задълженията си, да постъпя както смятам за правилно. Така че кажи ми каква е цената, която трябва да платя, задето използвам Меча на истината?
Зед допря тънкия си пръст до гърдите на Ричард.
— Цената е, че ще изпиташ болката от това да видиш собствените си злини и недостатъци, всичко онова, което човек не желае да види у себе си, да приеме, че притежава. И още нещо, ще видиш доброто в онези, които убиваш, ще изпиташ чувство за вина от деянието си. — Зед тъжно поклати глава. — Трябва да ми повярваш, Ричард, болката не извира единствено от теб, нещата са по-сериозни, тя идва от магията, една изключително силна магия, която причинява изключително силна болка. Не я подценявай. Тя наистина съществува и наказва както тялото, така и душата ти. Ти беше свидетел на болката, която изпита Калан, след като уби едно дърво. Ако беше убила човек, болката щеше да е хиляди пъти по-силна. Ето защо гневът е нещо толкова важно. Яростта е единственото ти оръжие срещу болката; тя може да те предпазва до известна степен. Колкото по-силен е врагът, толкова по-силна е болката. Но колкото по-голяма е яростта, толкова по-голяма защитна стена си изграждаш. Така се научаваш да се притесняваш по-малко за това доколко е била правилна постъпката ти. В някои случаи това ти спестява болката. Ето защо казах всички онези ужасни неща на Калан, неща, от които боли и които я изпълниха с ярост. То беше, за да я защитя, когато пусне меча в действие. Виждаш ли защо нямаше да ти позволя да го използваш, ако не бях сигурен в способността ти да използваш гнева си? Не можеш ли да го направиш, би се изправил беззащитен пред силата на магията; тя би те разкъсала на парчета.
Ричард почувства известен страх от това, от болката в очите на Калан, след като беше използвала меча, но не се опита да му противоречи. Вдигна поглед към граничните планини. Те се извисяваха бледорозови на светлината на залязващото слънце. Зад тях, от изток, настъпваше тъмнината. Тъмнината, търсеща тях. Трябваше да намери начин да прехвърлят границата, да намери път към тази тъмнина. Мечът щеше да му помогне, единствено това имаше значение за него. Рискът беше голям. Всичко в тоя живот се плаща; той щеше да плати своята цена.
Старият му приятел постави ръце върху раменете му и го погледна строго. Чертите му бяха замръзнали в сериозно предупреждение.
— Сега ще ти кажа нещо, което няма да ти хареса — пръстите му се вкопчиха по-здраво, почти болезнено в плътта му. — Нямаш право да използваш Меча на истината срещу Мрачния Рал.
— Какво!
Зед го раздруса.
— Той е твърде силен. Магията на Орден го пази, докато търси другата кутия. Ако се опиташ да използваш меча срещу него, ще загинеш, преди да си го докоснал.