Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Черният Лорд е използвал Инфериуси в миналото — отговори Снейп — което значи, че трябва да смятаме, че ще ги използва отново. Сега…
Той се отправи към бюрото си, и отново, учениците го наблюдаваха как минава, а тъмната му мантия се вееше зад него.
— Мисля, че сте съвсем начинаещи в извършването на безсловесни заклинания. Какво е предимството на безсловесното заклинание?
Ръката на Хърмаяни се изстреля във въздуха. Снейп се огледа из стаята, да види има ли друг кандидат, и тъй като нямаше избор, каза отсечено:
— Много добре — Мис Грейнджър?
— Противникът ви не знае какво заклинание се готвите да използвате, — каза Хърмаяни — което ви дава моментно предимство.
— Отговор, цитиран дума по дума от „Стандартен учебник по заклинания, част шеста“ — презрително каза Снейп (в ъгъла Малфой се изхили) — но верен в основата си. Да, тези, които успеят да използват магии без да изговарят заклинанията, печелят момента на изненада. Не всички магьосници могат да правят това. Това е въпрос на концентрация и сила на ума, която на някои, — погледът му отново злобно се спря на Хари, — им липсва.
Хари знаеше, че Снейп мисли за катастрофалните им уроци по Оклумантика през миналата година. Той не свали погледа си, а се смръщи към Снейп, докато той не отвърна поглед.
— Сега се разделете, — продължи Снейп, — по двойки. Единият от двойката ще се опитва да омагьоса партньора си без да говори. Другият ще се опитва да отклони заклинанието, също мълчешком. Действайте!
Въпреки че Снейп не го знаеше, Хари беше научил миналата година поне половината клас (поне всички които бяха членове на ДА) как да призове Защитник. Никой от тях не бе правил магия без да говори обаче. Използваха се солидно количество заклинания. Много хора, едва-едва шепнеха заклинанията, вместо да ги казват на глас. Типично, след около десет минути Хърмаяни успя да отклони промърмореното крако-желиращо заклинание на Невил, без да каже и думичка. Това постижение със сигурност щеше да донесе двадесет точки за Грифиндор от всеки свестен учител, горчиво си помисли Хари, но Снейп го пренебрегна. Той се движеше между учениците докато се упражняваха, и изглеждаше същия занемарен прилеп както винаги, когато се спря да погледа как Хари и Рон се борят със задачата.
Рон, който трябваше да омагьосва Хари, беше станал морав, устните му бяха здраво стиснати, за да не се поддаде на изкушението да промърмори заклинанието. Хари беше извадил пръчката си и напрегнато очакваше да отклони заклинание, което не изглеждаше вероятно да се случи.
— Жалък си, Уизли. — каза след малко Снейп. — Чакай, аз ще ти покажа…
Той насочи пръчката си към Хари толкова бързо, че Хари реагира инстинктивно. Всички мисли за безсловесни заклинания бяха забравени и той извика: „Протего!“
Защитникът му беше толкова мощен, че Снейп загуби равновесие и се удари в бюрото. Целият клас се обърна и сега гледаше как Снейп се изправи намръщено.
— Спомняш ли си, че казах, че ще упражняваме безсловесни заклинания, Потър?
— Да. — твърдо отговори Хари.
— Да, сър.
— Няма нужда да ме наричате „сър“, Професоре. — Думите му се изплъзнаха, преди да се усети. Няколко човека ахнаха, включително Хърмаяни. Зад Снейп обаче, Рон, Дий и Шеймъс се усмихваха одобрително.
— Наказан си, събота вечерта, в офисът ми. — каза Снейп. — Не приемам безочие Потър, дори и от „Избрания“.
— Това беше страхотно, Хари! — изкиска се Рон, веднага щом се измъкнаха и излязоха в междучасие.
— Наистина не трябваше да го казваш — каза Хърмаяни, като се начумери на Рон. — Какво те накара да го направиш?
— Той се опита да ме омагьоса, ако не си забелязала! — ядоса се Хари. — Стигат ми онези уроци по Оклумантика! Защо не се опита да използва друго опитно зайче за разнообразие? И на какво си играе Дъмбълдор в края на краищата, като го оставя да преподава Защита срещу Черните Изкуства? Чухте ли го как говори за Тъмните изкуства? Той ги обожава! И всички тия дивотии, за неунищожимостта…
— Ами… — каза Хърмаяни. — Мисля, че звучеше като теб.
— Като мен??
— Ами да, както когато ни разказваш какво е да се изправиш срещу Волдемор. Ти каза, че не трябва само да си спомниш куп заклинания. Каза, че всичко опира до теб самия, до мозъка и смелостта ти — нали и Снейп това каза? Че всичко опира до това да си смел и с бърза мисъл?
Хари беше толкова поразен, че е запомнила думите му така добре, както и „Стандартния учебник по заклинания“, че не започна да спори.
— Хари! Хей, Хари!
Хари се огледа. Джак Слопър, един от биячите в миналогодишния отбор по куидич, бързаше към тях и държеше руло пергамент в ръка.