Нарцис и Голдмунд

— Добре е, че не си ми чирак или калфа, Голдмунд. Добре е, че знаем: ти идваш от друмищата и горите и един ден отново ще се върнеш към тях. Който не знае, че ти не си гражданин и занаятчия, а човек без роден край и странник, би могъл да се изкуши и да поиска от теб едно или друго, каквото всеки майстор изисква от своите хора. Ти си много добър работник, но когато това отговаря на твоето настроение. Ала през последната седмица два дни се скита. Вчера в работилницата, където трябваше да полираш двата ангела, ти проспа половината от деня.

Майсторът имаше право с упреците си и Голдмунд ги изслушваше мълчаливо, без да се оправдава. Сам знаеше, че не беше надежден и прилежен човек. Докато една работа го увличаше и му поставяше тежки задачи или даваше възможност да осъзнае и да се радва на сръчността си, той беше усърден работник. Но тежката ръчна работа вършеше неохотно, а и онези нетежки неща, които изискваха време и прилежание — много от тях спадаха към занаята и следваше да бъдат извършени с точност и търпение, — често му бяха съвсем непоносими. Понякога той самият се учудваше на това. Нима няколко години на странстване бяха достатъчни, за да го направят ленив, неблагонадежден? Или се проявяваше наследство от майка му, което израстваше у него и вземаше превес? Или в какво бе сбъркал тогава?

Много добре си спомняше своите първи години в манастира, където беше толкова добър ученик. Защо тогава проявяваше такова голямо търпение, каквото сега му липсва, защо бе могъл — така неуморимо да се посвещава на латинския синтаксис и да усвои всички гръцки граматични правила, които всъщност дълбоко в сърцето си не смяташе за важни? Понякога размишляваше върху това. Тогава го бе закалявала и окриляла любовта; учението му не беше нищо друго освен една постоянна борба да спечели Нарцис, чиято любов можеше да завоюва само по пътя на вниманието и признанието. Тогава заради признанието в един поглед на любимия учител беше в състояние да се мъчи часове и дни наред. А после мечтаната цел бе постигната, Нарцис му бе станал приятел и по странен начин тъкмо ученият Нарцис беше този, който му показа непригодността да бъде учен и възкреси у него образа на изгубената майка. Вместо ученост, монашески живот и добродетели над него властваха могъщите праначала на същността му: пол, любов към жената, стремеж към независимост, към странстване. Но сега, след като бе видял изображението на Божията майка, дело на майстора, бе открил у себе си художника и тръгнал по друг път, отново бе заживял уседнал живот. Какво ставаше сега? Накъде щеше да продължи пътят му? Откъде се задаваха трудностите?