Шинджу

Той отиде в кухничката и взе от шкафа тел за разбиване, купа, кутия най-качествен зелен чай на прах, черпак, салфетки, буркан за разреждане и съд за вода. Напълни самовара и го внесе в стаята. Другите прибори нареди на поднос от лакирано дърво върху рогозката за сервиране. После застана на колене и зачака господарката Ниу. Мислите му го отнесоха в детството, в селския дом на богатите му родители. По рождение се казваше Асашио Банзан, син на дребен васал на Токугава. Живееха в провинция, опустошена от гражданската война. Като осемгодишен бе спечелил благоразположението на своя учител в самурайското училище, с което привлече вниманието на самия господар и за награда получи работа като паж в замъка Едо. Там бързо се ориентира в слабостите и щенията на дворцовите служители и започна да търгува с тях срещу защита и покровителство. Заемаше им пари, уреждаше им срещи с жени, осигуряваше им пиене и наркотици, прикриваше грешките и провиненията им. В замяна другите пажове го отменяха в черната работа, а аристократите му даваха допълнителни възнаграждения и отбрани поръчки. Предоставяше им приятелството си за информация, която да използва срещу враговете си. Така усъвършенства политическите си умения, с които сега бе така известен. С годините бързо се издигна до главен паж, после до чиновник, секретар, администратор. Но човек с ниско потекло като неговото не можеше да продължи по-нагоре.

Напредна по друг начин — чрез брака си с единствената дъщеря на главния васал на шогуна. Успя да се ожени за нея отчасти чрез ласкателства към бъдещия тъст, отчасти чрез инсцениране на компромати срещу съперниците си. Прие фамилното име на съпругата си — Огиу, и стана абсолютен наследник на своя тъст. Издигна се до ранг съветник. Когато тъстът му почина, фамилното богатство премина у Огиу заедно с поста на стареца — северен магистрат на Едо.

Огиу Банзан управлява града в продължение на трийсет години с помощта на перфектна шпионска мрежа. Наложи железен контрол, старателно скрит под маската на елегантна небрежност. Около него никога не възникна скандал, винаги успяваше да скрие дребните провали и корупцията. Но наскоро в миг на слабост и алчност изпадна в зависимост от господарката Ниу.

Преди две години шогунът издаде първия указ за защита на кучетата и нарушителите бяха изправяни пред съда. Повечето бяха бедни селяни, но един ден в залата се яви изискан, добре облечен мъж.

— Съдия Огиу, аз съм син на Кухейджи, търговеца на масла — каза мъжът с поклон, докато коленичеше на пода в кабинета на Огиу. — Баща ми бе арестуван за убийство на куче. Утре трябва да произнесете присъдата му. Готов съм да ви дам голяма сума, за да го освободите.