Шинджу

Миналия месец. Съвсем друго време. Сано загуби интерес, но все пак опита за последно:

— Когато разговаряхме в Едо, споменахте, че разполагате с доказателство за убийството на Юкико. Ще ми го покажете ли?

Мидори го изгледа втренчено.

— Не мога — отвърна тя. — Мащехата ми го накъса. Целия дневник. А и защо ви е? Току-що ви казах, че Юкико не е познавала онзи мъж, личеше си от написаното. Значи не може да е извършила шинджу заедно с него. Това е достатъчно. Сега нали ще откриете убиеца й?

Сано отстъпи назад, за да не види Мидори колко е съкрушен. Какво безсмислено пътуване! Научи единствено, че Юкико не е споменавала Норийоши в дневника си, който вече не съществуваше.

— В дневника пишеше ли нещо друго? — тихо попита той.

За пръв път Мидори излъга. Сви рамене, сведе поглед и измърмори:

— Не. Нищо.

Значи имаше и друго. Щеше му се да възкликне: „Какво си спомни? Кажи ми!“, но само коленичи до нея.

— Дори нещо, което изглежда маловажно, може да се окаже полезно. Ако искате да открия убиеца, трябва да ми кажете…

Никакъв отговор.

— Погледнете ме, Мидори.

Тя въздъхна и го погледна предизвикателно.

— Но то… нямаше нищо общо със смъртта на Юкико. Отнасяше се за нашето семейство.

Очевидно не й беше хрумнало, че някой от собствените й роднини може да е отнел живота на Юкико. Сега Сано видя как на лицето й се изписа разбиране. Тя се сви и се отдръпна назад.

— Не е изключено някой от близките ви да е виновен за смъртта на Юкико — рече той колкото се може по-внимателно.

Мидори прехапа напуканите си устни. Накрая заговори глухо:

— В деня, преди да умре, Юкико бе написала, че не може да реши дали да каже нещо, което знае за някого. „Проговоря ли, е предателство. Замълча ли — грях.“ След като го прочетох, се върнах назад, за да разбера за кого се отнася — Мидори направи пауза. — Беше за брат ни Масахито.

Младият господар Ниу. И той ли беше жертва на изнудвачеството на Норийоши? И дали неговата високоморална сестра — единствената, способна да му се опре — го бе притискала да си признае някакво деяние, както бе постъпила с момиченцата, счупили къщурката за светулки? Той бе достатъчно хитър да планира привидно шинджу, разполагаше с предостатъчно верни помощници. Но дали би имал търпението да го реализира?

— Какво е знаела Юкико за Масахито, Мидори?

Девойката поклати глава:

— Не зная. Беше написала, само че… — тя се смръщи в усилие да си спомни. — Масахито бил сторил нещо, което се наказва с екзекуция… Не само за него, а и за цялото семейство… такъв бил законът. Юкико пишеше, че мисълта за смъртта изпълва сърцето й с ужас, но предпочита да умре, вместо да живее в срам и безчестие, защото това е дългът на всяка жена от семейство на самурай. А според нея дългът е по-важен, отколкото верността към семейството… Дори и да ни обрече на най-жестока съдба заедно с Масахито, ако го издаде… Точно тогава мащехата ми влезе и не успях да прочета по-нататък — завърши Мидори. — Не зная какво е сторил Масахито, но трябва да е нещо много лошо.