Шинджу
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шинджу». Краткое содержание книги:
Покривът обаче не се срути. Вместо това господарката Ниу каза:
— Това хайку ми напомни сцена от една пиеса с най-добрия онагата на Едо в главната роля — тя направи пауза, оставяйки го да осмисли думите й. — В пиесата имаше и стих за гръмотевицата и светкавицата. Вероятно я знаете? Ако не, сигурна съм, че някой ваш служител я е гледал.
„Онагата“ — Кикуноджо. „Гръмотевица и светкавица“ — Райден. „Ваш служител“ — Сано Ичиро. Огиу усети как отмалява, докато си превеждаше неясните слова на господарката Ниу. Тя го уведомяваше, че Сано съвсем не се е отказал от разследването на шинджу и че й е известно кои хора е разпитал.
Огиу наля в купата вода от кипящия самовар. Питаше се как, за Бога, шпионите й са успели да се домогнат до тази информация. Трябваше да я предразположи, и то бързо.
— Моля, приемете най-искрените ми извинения за… — започна той. За какво? На практика тя не го обвиняваше в нищо. Не можеше да й каже открито: „За това, че не успях да спра Сано, както ме помолихте.“ Пък и господарката Ниу се държеше така, сякаш това е най-обикновена чайна церемония. Огиу не може току-така да наруши условностите и да заговори открито. — Моите извинения за окаяното ми представяне като домакин — довърши той с надеждата, че тя ще разбере.
Господарката Ниу не прие особено радушно извинението му. Остана загледана в струята вода, която се изсипваше в купата.
— Хубавата вода е от първостепенна важност за приготвянето на хубав чай — отбеляза тя. — Вашата от изворите на Хаконе ли я получавате?
— Не, не… от връх Хией — заекна Огиу. Случайно ли спомена мястото, към което се бе отправил Сано? Усети как от притеснение плувна в пот и дрехите полепнаха по тялото му. Взе дървената бъркалка и започна да разбива чая с водата, докато се получи зеленикава пяна.
— Заварената ми дъщеря Мидори наскоро влезе в метоха към храма Канон в Хаконе — продължи господарката Ниу. После поклати глава, свъсила вежди. — Простете. Разбира се, вие… или поне един от вашите служители… вече знае за това — тя направи дълга пауза. — Защо иначе ще предприема такова дълго пътуване въпреки трагедията в Тоцука?
Стъписан, Огиу изтърва купата и бъркалката. Пенест зелен чай плисна на пода. Съдията започна да го попива със салфетка. Така… Мидори е в храма Канон… Ето защо Сано бе хукнал натам — да я разпита. Сега лъжата придоби смисъл. Какво възмутително неподчинение! Даже убийството на Цунехико не го бе спряло. И колко унизително за Огиу да го научи по този начин. Защо собствените му шпиони не са разбрали и не са го уведомили? За какво им плаща?
— Не знаех, че заварената ви дъщеря е станала монахиня — измънка Огиу. — Нямах представа, че е в Хаконе…
Ироничният поглед на господарката Ниу проследи как той почисти разляното. Беше ядосана, макар да не го показваше. Огиу знаеше, че ако поиска, тя може да го унищожи. Потърси спасение в строгите условности на церемонията, като й подаде купата с чая. Тя я завъртя в ръце според изискванията на ритуала и каза:
— Каква красива купа! Докато пия, ще мисля за грънчаря, който я е сътворил, и за всички онези знатни люде, които са я докосвали с устни преди мен.
Баналните любезности означаваха, че вече е казала онова, заради което бе дошла, и че не се кани да му причини зло. Огиу въздъхна с благодарност.
Отърсил се от страха и несигурността, той започна да се наслаждава на церемонията. Господарката Ниу отпи и похвали чая. Обърса купата там, където устните й я бяха докоснали, и му я върна, цитирайки свое стихотворение. Огиу също отпи и отговори на предизвикателството със собствени стихове. Повториха ритуала. Красноречието на съдията достигна шеметни висини. Представи се като идеален домакин, а гостенката му — като съвършена компаньонка — красива, начетена, с безупречни маниери. Докато я изпращаше при портала, той се впусна в галантни словоизлияния:
— Благодаря ви, че почетохте бедната ми колиба с височайшето си присъствие. Дори не смея да се надявам, че отново ще ми погостувате. Как бих могъл да получа обещанието ви? Само назовете желанието си.
— Удоволствието и честта са изцяло мои — отвърна господарката Ниу, свеждайки глава. — Има нещо, което можете да направите за мен. Ще ми позволите ли да говоря направо?
Стомахът му се сви от мъчителен страх.
— Разбира се — отвърна и направи опит да се усмихне. Излиза, че тя просто е отложила истинската цел на посещението си, за да не провали церемонията. Какъв ли глупак е изглеждал с илюзорното си чувство за сигурност!