Шинджу

— Когато спасих живота на шогуна… когато убих младия господар Ниу, си мислех, че с това злочестините ми свършват — каза той, като с мъка намираше думите. — Но тази постоянна необходимост да избираш между личното желание и дълга, когато нито едно от тях не ти се струва напълно правилно или погрешно… това водене на разследвания, без да е ясно какво ще се разкрие или кой ще бъде засегнат… За всичко това не съм подготвен и мога да разчитам само на инстинкта си. И рискувам не само живота си, но и честта си… — Сано се засмя. — И какво представлява новият ми пост, ако не същото, но в по-голяма степен? Оттук нататък животът ми няма да бъде по-различен.

— Така ли? — тихо попита д-р Ито.

Сано срещна ироничния поглед на своя приятел и тутакси разбра какво иска да каже. С подкрепата на шогуна той ще притежава огромна власт над живота на хората, ще има дори по-голяма възможност да причинява трагедии, да среща опасността и да разкрива страшни тайни. И противоречието вътре в него все повече ще се засилва. Потребността му от истината няма да намалее, но горко му, ако дръзне да не се подчини на новия си господар! Сано кимна и въздъхна.

— Ясно.

Той спря да крачи и отправи взор към града. Над заснежените покриви на Нихонбаши се издигаше бялата кула на замъка Едо, където му предстоеше да прекара още много дни. Съзнателно избегна именията на даймио и обърна поглед към хълмовете на запад, към плетеницата от канали и към плътната тинеста ивица на река Сумида. Погледна на север към Уено и Йошивара, после на юг, към района на театрите. Обгърна с поглед дребните, смалени човешки фигури, забързани по улиците. Накрая проследи нишките на пътищата, които водеха вън от Едо към далечните провинции.