Шинджу
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шинджу». Краткое содержание книги:
Погледът й стана студен и твърд. Привидната й любезност изчезна напълно, когато каза:
— Разследването на йорики Сано Ичиро е предизвикало интереса на мецуке.
— Шпионите на шогуна? — ужаси се Огиу. Само това липсваше — да привлече вниманието им към работата на отдела му. Кой знае какво можеше да излезе наяве.
— Наистина ли?
— Зная го от много сигурен източник — отвърна господарката Ниу. — И нещо повече. Те допускат, че моята заварена дъщеря Юкико и онзи мъж Норийоши са жертва на убийство, както очевидно твърди и вашият йорики.
— Значи е било убийство — изстена Огиу и ръцете му се разтрепериха. Ами ако шогунът си мисли, че той се опитва да прикрие такова тежко престъпление? В най-добрия случай ще го порицае, а в най-лошия — ще го уволни. Сега съжали, че не бе се вслушал в думите на Сано. Но нали всичко сочеше, че смъртта на двамата е шинджу! Кой би могъл да го обвини, че е искал да спести на фамилията Ниу неприятностите около едно разследване? Никой не знаеше за властта, която господарката Ниу имаше над него.
Тя поклати глава нетърпеливо.
— Не ставайте смешен. Това си е самоубийство. Мецуке, тези презрени интриганти, си позволяват да сеят интриги за скандал в дома на владетеля Ниу. Само си представете богатството, което би се изсипало в хазната на Токугава, ако отнемат феодалното владение на съпруга ми! — гласът й стана дрезгав от ярост. — При това се канят да подхванат собствено разследване. Това трябва да се предотврати. На всяка цена!
— Да се предотврати… — повтори като ехо Огиу. — Но как?
Господарката Ниу се изсмя рязко и сухо.
— Това ще решите вие, съдия Огиу сан — отвърна тя, наблягайки на титлата му.
— Аз ли? Защо? Как? — стомахът му се преобърна при мисълта да се заеме с такава опасна конспирация. Представи си съсипаната си кариера, заточението, което го чакаше, или дори смъртното наказание…
— Да, вие. И мисля, че знаете защо. А „как“, ще решите сам — господарката Ниу отвори портата и пристъпи навън. Преди да се качи в чакащия на улицата паланкин, добави през рамо: — Не се съмнявам, че ще измислите нещо — и си тръгна.
Огиу затвори портата и се облегна на нея с притворени очи. Няколко пъти пое дълбоко въздух. „Не забравяй кой си — каза си той. — Досега винаги си бил победител и пак ще бъдеш!“ Спомни си своя съперник за длъжността на главен паж преди десетки години. Набеди момчето в кражба и така успя да си осигури службата. Откакто бе станал магистрат, периодично се опитваха да го провалят, но той всеки път оцеляваше. Използваше връзките и влиянието си, за да назначат хулителите му на длъжности далеч извън Едо. Едва ли господарката Ниу бе по-опасна от другите, с които се бе сблъсквал досега.
Постепенно силите му се възвърнаха. Огиу отвори очи и се затътри към вратата. Запита се защо господарката Ниу толкова държи да осуети разследването, но тревогата за самия него бързо заглуши любопитството. Трябваше да пристъпи към действие, за да избегне провала. Сега чувстваше по-малко страх, отколкото преди срещата, защото заплахата доби ясни форми и вече не му изглеждаше толкова непреодолима. Влезе в къщата и нареди на слугата, който го посрещна на прага:
— Йорики Ямага и йорики Хаяши да се явят тук незабавно!
Ще се разпореди да предотвратят разследването на мецуке и веднъж завинаги да сложат край на намесата на Сано в делата на фамилията Ниу.
Осемнадесета глава
Внезапен тропот на копита разпръсна тълпата пред кварталната гостилница, където Райден довършваше обяда си. Борецът вдигна поглед от купата си и видя двама конници с богато украсени кожени одежди, метални шлемове и маски на лицето. Размахвайки мечове, те заковаха галопиращите си коне точно пред него.
— Ей, ти! — извика единият от тях.
Райден се ядоса, че прахта от конските копита се посипа по храната му. Изгледа свирепо двамата ездачи. Запрати купата настрана, изправи се и застана предизвикателно, скръстил ръце и раздалечил крака.
— На мен ли викаш? — изръмжа той на застаналия отпред ездач.
— Да, на теб — маската изкривяваше гласа му, но не скриваше неизречената заплаха. Две студени очи отвърнаха на погледа му. — Ти ли си Райден, сумистът?
Райден отстъпи крачка назад. Гневът му угасна с първите тръпки на страх — разпозна гербовете на доспехите им и крилатите орнаменти на шлемовете им. Това бяха йорики и появата им по улиците винаги означаваше неприятности.
— И какво, ако съм? — попита Райден, като се напрягаше да изглежда дързък. Но гласът му затрепери и сърцето му започна да блъска в гърдите.