Шинджу

Сано прехвърли наум вариантите какво може да е извършил младият господар, та да заслужи такова сурово наказание. Самураите обикновено имаха привилегията да си направят сепуку, вместо да бъдат екзекутирани. Само за много сериозни нарушения на закона, като опозоряване на честта, палеж, държавна измяна или тежко убийство, ги лишаваха от тази привилегия и ги третираха като простолюдието.

— Той я е убил, нали? — прекъсна мислите му Мидори. — За да не го издаде?

В желанието си да й спести болката Сано рече:

— Може и да не е така. В края на краищата това са само думи на Юкико. Може да не е разбрала добре или да не е написала истината в дневника си…

В очите на Мидори блесна надежда. После поклати глава:

— Не, Юкико не би излъгала. Била е сигурна. Знам, че беше много разстроена, преди да умре.

Мидори обгърна коленете си с ръце и ги опря в гърдите си.

— Съжалявам — рече Сано.

Мидори не отговори. Внезапният звън на камбаната в храма разкъса тишината и накара двамата да подскочат. Момичето хвърли напрегнат поглед нагоре към хълма.

— По-добре да се връщам, преди някой да ме е потърсил — каза тя. — Когато ме уловят в неподчинение, ме лишават от вечеря — с неохота се надигна и подаде на Сано плаща, с който се бе загърнала. — Сбогом, йорики сан — направи няколко крачки, обърна се и каза с глас, някак си поновому зрял и сериозен: — Искам отмъщение за смъртта на Юкико. Искам наказание за нейния убиец. Ако е Масахито… — Мидори преглътна с мъка, но продължи смело, — значи така е било писано.

Сано проследи с поглед дребната самотна фигурка, която се заизкачва по пътеката към храма. После пое надолу по склона. Тази вечер ще си почине, но утре отново го чака дълъг път. Обратно към Едо, където му предстои тежката задача да уведоми родителите на Цунехико за смъртта на сина им и да докаже, че младият господар Ниу е виновен за три убийства.