Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Той седеше там, усещайки, че ръцете му са свити в юмруци. Надяваше се Форестър да не забележи обзелото го необяснимо напрежение.
Офицерът изучаваше изражението на Гейб с хлътналите си очи.
— Така и подозирахме — призна той, оставяйки чашата си, — но аз оценявам подробностите, които ни дадохте.
Извади набързо един бележник и помоли Гейб да повтори какви видове сайтове се следят.
— Техният водач се казваше Сюн Ки — добави Гейб, когато приключиха.
Форестър го погледна остро.
— Разкажете ми за Сюн Ки — подкани го той.
Гърлото на Гейб се сви. В съзнанието му се замяркаха образи, придружени от жестоки спомени за преживяната болка. Той дълбоко си пое дъх, опитвайки се да възвърне гласа си, защото внезапно бе загубил дар слово.
— Какви точно въпроси ви задаваше той? — любезно, но настоятелно попита офицерът.
Гейб сподави надигащия се в гърлото му спазъм.
— Те искаха да знаят за вътрешната мрежа на военноморския корпус — хрипливо отвърна той. — Конфигурации, пароли, противопожарни стени… неща, които нямаше как да им кажа дори да бяха ме направили на парчета. Направо ме опекоха на шиш, за да им кажа за бреговата охрана. Той пъхна език в дупката, където някога се намираше десният му кучешки зъб, и отново го загложди съмнение. — Струва ми се, че не съм им казал нищо реално. Измислих куп лъжи. — Погледна към стиснатите си юмруци.
— Хванаха ли ви в лъжа? — този човек беше безпощаден.
— Един-два пъти — призна Гейб.
Форестър го изненада, хвърляйки му съчувствен поглед.
— Не се самоизмъчвайте заради това — посъветва го той точно когато една капка пот се стече от слепоочието му към долната челюст. — Фактът, че сте се измъкнали жив от там, говори страшно много във ваша полза.
— Благодаря — задавено изрече Гейб.
— Ами вашата мисия? — добави гостът, като придоби отново делови вид. — Не си ли спомняте как сте попаднали в ръцете на врага?
Гейб извърна поглед и насочи вниманието си към безкрайния океан зад прозореца.
Мисиите на тюлените бяха строго секретни. Той нямаше право да обсъжда този спомен дори наистина да си спомняше нещо.
— Вие бяхте изпратени да транспортирате четири ракети земя-въздух — подсказа му Форестър, давайки да се разбере, че е знаел целта на мисията. — Три от ракетите бяха върнати. Четвъртата вероятно е избухнала и едва не е отнела живота ви.
Гейб го погледна отново, запазвайки мълчание.
— Вие сте жив, лейтенант — каза мъжът с тон, от който косата на Гейб настръхна. — Моята задача е да разбера дали тази ракета все още съществува. Просветна ли ви нещо?
„Просветна“ не беше точната дума. В главата на Гейб направо завиха сирени, което го накара да стисне страничните облегалки на креслото. Едно видение за миг изникна в съзнанието му — ярки светлини заслепяват очите му, шум от експлозия раздира тъпанчетата му. Той рязко си пое дъх, търсейки някакъв осезателен спомен сред оглушителния шум. Но виждаше само тъма.
— Лейтенант? — лицето на Форестър изплува пред него.
— Добре ли сте?
— Добре съм — отговори Гейб, като се тресеше от глава до пети. — Точно в момента не си спомням нищо.
— Сигурен ли сте? Изглеждате разстроен, сякаш сте си спомнили нещо.
— Може би. Не знам.
Господи, как му се виеше свят! С трепереща ръка разтърка очи.
— Кажете ми какво видяхте — настоя Форестър, отказвайки да се предаде.
Именно това упорство бе накарало Гейб по-рано да изпадне в нервна криза.
Той искаше да махне този човек от главата си веднъж завинаги. Осмели се да надникне още веднъж в миналото и да преживее отново ослепителната светлина, оглушителния трясък… не последва нищо, само тишина.
— Струва ми се, че си спомням някаква експлозия, но нищо преди или след нея — отговори Гейб и го погледна предизвикателно.
Форестър кимна, сякаш признаваше, че е бил предостатъчно настоятелен.
— Добре, ето какво ще направите — каза той мрачно. — Щом си спомните нещо повече, веднага ми се обадете. Само на мен и на никой друг, ясно ли е, лейтенант? Аз съм единственият, с когото ще разговаряте.
Той му подаде още една от своите визитни картички. Гейб я погледна, а после вдигна очи към посетителя.
— Защо? — натъртено попита той. — За какво е цялата работа?
Гласът на офицера бе прозвучал така, че по гърба му пролазиха ледени тръпки.
Форестър му отвърна с непроницаем поглед:
— Просто се опитваме да открием четвъртата ракета, това е всичко.