Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Застанал в прахоляка и отломките в антрето на къщата, сега Никола бе напълно убеден, че е бил прав за първоначалния замисъл на Октав относно сеансите. Оставаше единствено да открие как и защо Октав е минал от кражба чрез измама към некромантия.
Кюзар бе довел и Лион Алтис, който беше учил за лекар, но бил помолен да напусне Лекарския Колеж, поради страстта си към чашката. Той бе добре познат на виенската криминална прослойка с това, че охотно прилагаше лекарските си умения за почти всякакви цели, стига да му се плащаше добре, но Никола се съмняваше, че дори той някога беше виждал нещо подобно. Алтис и Никола проведоха повторен оглед на телата, докато останалите претърсваха къщата под ръководството на Крак.
След време, което им се стори цяла вечност, излязоха, за да подишат чист въздух и застанаха в кухнята, като оставиха вратата към трапезарията отворена, за да влиза хлад. Никола бе приел една от маскировките на Донатиен, онази която го състаряваше с десет години. Алтис не го познаваше като Никола Валярд и той възнамеряваше нещата да останат такива.
Подпрян на напукания барплот, Алтис поклати глава.
— Не мога да сторя нищо повече, освен да потвърдя онова, което вече си открил сам. Да, бил е жив, когато е станало, макар и не задълго. Онзи, който го е направил е използвал много остър нож и вероятно се е случило не повече от ден преди да го намерите. Окото, което е останало е замъглено и кожата е обезцветена. Другите са престояли повече, някои с дни, други със седмици.
Той вдигна изморен поглед към Никола.
Беше възрастен, с прошарена коса и лице белязано от дългогодишна умора и неуспехи.
— ясно ми е, че не помогнах много.
Бяха казали на Алтис онова, което в общи линии съвпадаше с истината: че Донатиен преследвал някакъв човек, който го заплашил и така се натъкнал на тази къща.
Никола поклати глава:
— Вече си мисля, че тук няма да свършим никаква работа. Не може да дебнем и да разследваме — ще се намери кой да докладва на полицията.
Алтис бе дал всичко от себе си, но то не се бе оказало достатъчно и за Лекарския Колеж. Доктор Сиран Хал е говорител на Ронсард и надуто копеле, но ми се щеше сега да е тук, помисли си Никола с неохота.
Алтис стреснато пое дъх, което извади Никола от собствените му размишления и го накара да извърне глава към отворената врата на кухнята. Там, между тъмната стая и бледата светлина откъм буренясалата градина, стоеше една фигура. Отне му доста време, за да възприеме, че това бе Арисилд Дамал.
— Ари, не вярвах, че ще дойдеш — каза изненадан.
Арисилд се подпря с гръб на барплота, облекчен, че появата му наистина е била очаквана и измърмори:
— Да, Ами в бележката на Мадлин пишеше, че е спешно.
Арисилд влезе в кухнята бавно и предпазливо като котка пристъпваща на непозната територия. Палтото му, някога от много добра материя сега бе протрито почти до вътъка. Не си бе дал труда да си сложи шапка и бялата му коса стърчеше на всички страни. Той кимна разсеяно на Алтис и сведе поглед към Никола с объркано изражение във виолетовите очи.
— Боя се, че днес не съм в най-добрата си форма. Хората, които живеят тук не са ни приятели, нали?
— Не, не са. Фактически…
— Слава Богу — Арисилд изглеждаше облекчен.
Блед и раздърпан, напомнящ на същество от друг свят, можеше да бъде взет за някакво чудновато създание с пера на главата, но размерът на зениците му бе почти нормален и ръцете му не трепереха.
— Защото тук се е случило нещо ужасно.
— Ей, — Ламан се провикна откъм антрето — Намерихме още нещо в мазето!
Никола си забрани да прави предположения, докато следваше мъжа по стълбите към мазето и оттам към пропитите със смрад помещения. Арисилд се повлече след него, но Алтис остана в кухнята. Това бе добре дошло за Никола. Беше казал на Арисилд да не споменава имена пред непознати, но беше още по-добре да не разчита на неговата дискретност. Свиха надолу към отсрещния край на помещението, който сега бе осветен от множество лампи. Докато Кюзар, Крак и Ламан проправяха път на Никола, той долови хладния повей на влажен въздух.
Проходът изглежда някога беше стигал до сляпа стена. Сега в едната му страна имаше нова секция с широчина около метър и висока също толкова, която разкриваше тъмен отвор. Никола коленичи да погледне вътре и видя тунел с грапави зеленясали тухлени стени, водещ надолу към непрогледна тъмнина. Крак коленичи до него и каза: