Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1943 г. все още не се виждаха на хоризонта решенията за бариерите, помпите и клапите. Колко ли месеци или години щеше да отнеме тяхното проектиране? Възможно ли е въобще построяването на подобна фантастична инсталация в Оук Ридж? Никой не знаеше. Но времето летеше и всяка седмица закъснение можеше да бъде фатална. Проектът „Манхатън“ не можеше да си позволи лукса да изчака построяването на газово-дифузионната инсталация и едва тогава да мисли за електроснабдяването й. Строежът на една голяма електростанция може да продължи и две години.
Съществуваше възможност да се черпи ток от мощностите на Управлението на долината Тенеси в източната част на щата. Нито Гроувс, нито Кийт одобряваха този вариант. Те настояваха газово-дифузионният завод да има собствено електрозахранване, особено в случай на авария. Учените бяха пресметнали, че всяко спиране на процеса, дори само за няколко минути, би имало катастрофални последици — щяха да са нужни месеци, за да се започне цикълът отново. Гроувс не смяташе, че вероятността за прекъсване на тока е толкова голяма, но предпочиташе да не поема никакви рискове и нареди да се осигури непрекъснато електрозахранване.
За Доби Кийт имаше само една възможност — да започне веднага строеж на електростанция, която да бъде готова в момента на завършването на К–25. Това беше много рисковано. Ще трябва да се мобилизират хиляди работници, да се реквизират жизнено необходими за войната материали и да се изразходват десетки милиони долари, без да е сигурно дали К–25 въобще ще бъде построен.
Когато се нагърби с цялата задача, Кийт поиска и получи правото да носи цялата отговорност за газово-дифузионния проект, доколкото в него е ангажирана компанията му. Сега той трябваше сам да реши дилемата и всички чакаха да видят какво ще направи. В своята практика той беше взимал смели решения с далечни последици, но за първи път се изправяше лице в лице с толкова труден избор. Прекалено много неща зависеха от неговото решение.
Кийт свика главните си помощници на съвещание в кабинета си на 11-я етаж на „Улуърт Билдинг“. Съвсем накратко той изложи плюсовете и минусите на проблема и тържествено обяви, че строежът на парната електростанция трябва да започне веднага. Предвиждало се тя да бъде най-голямата, строена досега.
— От този момент — каза той, — няма да има връщане назад и ще се движим с пълна скорост към успех или към провал.
Слушателите му много добре разбираха огромните рискове и Кийт им даде една последна възможност.
— Преминаваме Рубикона — продължи той, — и няма да има връщане назад. Ако някой от вас се колебае, може да се оттегли. Искам да бъдете напълно откровени. Утре ще бъде късно!
След кратко мълчание някой от събраните попита:
— Кога почваме?
Кийт беше много доволен, че неговите водещи специалисти го подкрепят. Той се обърна към едрия петдесет и две годишен инженер от норвежки произход Лудвиг Ског.
— Лудвиг, кога ще можем да имаме предварителния проект?
— Ами — отвърна бавно Ског със своя скандинавски акцент, — от седмици се опитвам да разбера какъв ток ви трябва, и главно, с каква честота?
Въпросът беше напълно резонен за един инженер, на когото току-що са му поръчали да проектира най-голямата електростанция в света. Въпреки това всички се почувстваха неловко.
— Кажи му, Мансън — подхвърли Кийт.
Бенедикт се обърна безпомощно към Джордж Уотс, който само вдигна рамене и каза:
— Не знам. Зависи от помпите — колко на брой, с какви обороти ще се въртят. Докато не станат помпите, нищо не мога да кажа…
А помпите още не бяха проектирани.
— Много искам някой да ми каже как ще изглеждат тези помпи — изпъшка Уотс.
— И дали ще ги има някога — добави помощникът му Оуен Брустър.
Решението да се строи инсталацията К–25 бе взето, преди да са готови основните й части. Работата върху бариерата беше стигнала до задънена улица, а проектът на новите високоскоростни херметични помпи, работещи без смазване, още не бе започнат. Строителите на електростанцията искаха да знаят какъв тип помпи ще се използват, защото от това се определяше и видът на електрическия ток. По това време проблемът за помпите се намираше в критична фаза — „Алис-Чалмърс“ все още не бе привлечена като производител, а компанията „Ингерсол-Ранд“, която първоначално прие да се нагърби с производството, току-що се беше отказала. Осъзнала огромните трудности, компанията призна откровено, че не разполага нито с персонал, нито с мощности за производството на хиляди помпи, които тепърва ще трябва да се изобретяват. Доби Кийт се беше втурнал да обикаля всички производители на помпи с молба за помощ. Как да им се сърди, че не искат да се захванат с нещо, което още не е проектирано? Би било много жалко, ако целият проект К–25 пропадне заради помпите.