Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
През цялото това време Хиеро усещаше бясната защита не врага. Майсторът на Нечестивия притежаваше огромна телепатична сила и се сражаваше отчаяно, опитвайки се по всякакви начини да разчупи невидимите окови. Но напразно! Проведената стремително атака бе поставила под контрола на свещеника целия преден край на мозъка на врага. Това означаваше, че са подчинени чувствата, усещанията, двигателните реакции и всички връзки с външния свят. Адептът можеше само да беснее в затвора на собствения си мозък, безсилен против човека, който управляваше тялото му.
Той вървеше по лабиринт мрачни коридори край метални врати и доста ниши в стените. По едно време Хиеро долови слаб стон. Неволно забави крачките на подчинения му човек. В него се появи острото желание да погледне, какво се намира зад тази врата. Но свещеникът реши да не рискува. Всичко, което можеше сега да постигне, бе да се измъкне сам. Опитът да помогне на другите затворници на Манун, сигурно би завършила със смъртта му.
Накрая адептът се оказа пред неговата килия. Подчини се на заповедта му, напипа тясната цепнатина в стената около вратата и натисна един лост. Глухо щракна ключалката, адептът отвори вратата и прекрачи прага. В същия миг Хиеро блокира всички връзки на мозъка му с нервните краища и напусна съзнанието му. Врагът бе лишен от възможността да вижда, да чува, да се движи и дори да диша. Строполи се на пода. Вратата бавно се затвори и никой, освен свещеникът не видя тръпнещото в слаби конвулсии тяло на врага и страшното хъркане на умиращия.
Свещеникът бързо се изправи от ложето си и свали от врага сивото му наметало. На колана му висеше кинжал, който победителят пъхна в ботуша си. Сетне се загърна плътно с плаща и надвеси над очите си качулката. Няколко мига Хиеро се вслушваше както за мисли, така и за звуци, но наоколо нямаше нищо тревожно. Веднага възстанови телепатичната си защита — тук, в подземието на Нечестивия това беше необходимо.
Внезапната тишина накара Хиеро да погледне към пода. Тялото на врага лежеше неподвижно и той разбра, че едно зло сърце е спряло завинаги — и престана да мисли повече за това. Не усещаше жалост; знаеше, че колкото по-скоро изчезнат подобни същества, толкова по-добре.
Преди да го завърши, той внимателно изследва паметта му. Сега можеше спокойно да се ориентира в подземния лабиринт на Манун. Напусна килията, заключи вратата и тръгна надолу по коридора. Вървеше със спокойна и равномерна крачка — качулката надеждно скриваше лицето му. Изглеждаше сякаш Майсторът на Черното Братство отива някъде по своите неотложни работи.
Хиеро не тръгна по пътя, по който го бяха довели, или по-точно казано донесли тук. Нито беше най-късият, нито — най-безопасният. Освен това искаше да вземе някои неща, преди да напусне негостоприемния покрив на замъка. Мозъка си настрои на предпочитаната от адептите на Нечестивия вълна. Затова бе в състояние да открие навреме всеки човек и доколкото е възможно, да избегне срещата с него.
Така измина неколкостотин метра по мрачните коридори, когато чу някакъв слаб звук. Спря и внимателно се заслуша. Шумът, ако това не беше от пулса в слепите очи, напомняше на тихи крадливи стъпки. Но сега не чуваше нищо. Подземният свят на Манун беше неподвижен и безмълвен. Само редките лампи мъждукаха по тавана напред и назад.
Отново тръгна, но скоро видя пред себе си ярка светлина и движещи се фигури и забави крачките си. Според плана си, намираше се близо до централната и най-използувана част на подземния комплекс. Групата хора се скри зад ъгъла на близкия завой. Очевидно бяха служители от нисък ранг — характерната черта на менталтото им поле бе тъпата злоба. Изчака няколко минути и продължи нататък.
Източникът на ярката светлина беше голяма лампа, монтирана в тавана на голям коридор, който пресичаше неговия. Досега нещата вървяха нормално — бе стигнал, където възнамеряваше. Същевременно не усещаше наблизо менталните излъчвания на слугите на Нечестивия и можеше да действува свободно. Отметна назад качулката и зави по широкият коридор наляво. Миг по-късно се оказа пред нужната му врата и като откри, че не е заключена, побърза да влезе вътре. В малката стая, използувана изглежда за склад, нямаше никого. На една от лавиците на стелажа, заемащ цялата стена, се намираше любимия му меч. Чувствуваше се, че оръжието е захвърлено небрежно и презрително. Хиеро отметна плаща и окачи меча през рамо. След миг се оказа в коридора и тръгна обратно. Това, че убитият от него адепт знаеше, къде се намира меча му, бе голяма сполука. Благодарение на способността си да предвижда, той се бе досетил да потърси информация за взетите си нещо в затихващото съзнание. Разбира се, не тръгна да търси хвъргача си, който бе отнесен някъде за изследване. Освен това нямаше повече снаряди за него и като оръжие беше безполезно.