Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Винаги. Елизабет изпита невероятно задоволство, въпреки че много добре знаеше колко абсурдно е да се свързва понятието постоянство с мъж като Рейвънсби Тя отново размърда бедрата си и усети как удоволствието от допира на телата им все повече нараства.
Ръцете на Джони умело обхванаха таза й и той изведнъж се оказа отново върху нея.
— Нима не разбираш — прошепна тихо Джони и отмести краката й още по-встрани, за да заеме по-удобна позиция. — Този път няма да бъде, както ти искаш. Защо все действаш самостоятелно?
— Но аз винаги съм предпочитала да действам самостоятелно и както аз желая — възпротиви се шеговито Елизабет, като в същото време започна да се движи по-енергично, в съответствие с ритъма на Джони. Чувството, което постепенно завладяваше цялото й същество, бе възхитително. Тя се усмихна кокетно, доволна от новооткрития си чар и обаяние, с които въздействаше на Джони.
— И въпреки всичко, този път ще е по-различно — каза и той и се усмихна с ясното съзнание на мъж, който умее да овладява всяка ситуация. — Ако не бях решил, че имам на разположение цял ден да те любя, мисля че щях да съм още по-податлив на изкушения при вида на прелестното ти тяло.
— Ами ако ти се разсърдя и се нацупя? — попита Елизабет с мелодраматичен тон.
Джони се подсмихна.
— А аз няма да се трогна — заяви той, като си представи колко нацупени лица на жени бе видял през живота си. Естествено бе да остане безразличен към подобна реакция.
— Ти си много лош — намусено му отвърна Елизабет.
— Не си права — нежно възрази Джони. — Тъкмо се заех да ти покажа колко добър мога да бъда. Позволи ми! — и като притисна леко краката й встрани, Джони добави: — Обещавам ти, че търпението и въздържанието ти ще бъдат възнаградени.
Елизабет постепенно се поддаде на обаянието му. Лицето й все още бе намусено, но не и сърдито.
— Виж какво ще направим сега, скъпа — каза Джони седна на подгънатите си крака, все още облечен и обут в ботушите си. — Нещо като малък урок по подчинение.
В този миг Елизабет замахна разгневено към него, като сви ръката си в юмрук. Джони се наведе толкова бързо и така ловко избегна удара, че тя си почуди колко ли често му се е налагало да реагира но този начин.
— Можех да наредя да те разкъсат жив — каза тя и седна на простряното върху земята наметало, като все още стискаше ръцете си в юмруци, а погледът й да го изпепели.
Джони се намести на тревата встрани, на безопасно разстояние, и я погледна така, сякаш положението безкрайно много го забавляваше.
— Внимавай, защото може и да не съм така добър към теб.
— Мразя, когато мъжете ми се налагат и ме контролират — призна Елизабет чистосърдечно и това бе самата истина, защото действително се бе наситила на насилието, упражнявано над нея.
Джони изведнъж я загледа твърде сериозно, а в гласа му нямаше и помен от шеговитост или закачка.
— Аз само те подразних.
Елизабет го изгледа подозрително и призна:
— Нямам намерение да се подчинявам нито на теб, нито на който и да е мъж.
— Най-малко очаквам това от теб — отвърна й Джони, който наистина предпочиташе буйните и решителни жени, а женското подчинение за него винаги бе само игра на предизвикателства.
Докато Елизабет се чудеше дали да му повярва, или да се поддаде на чувствата и афекта си, Джони заговори внимателно и нежно:
— Ти ще определяш правилата.
— Може би… аз малко избухнах, но… — Отстъпчивостта и нежността на Джони Кари й напомниха, че мъжете на този свят са съвсем различни.
— Напълно те разбирам — отвърна й той. — Аз самият буквално изринах Манроу от леглото му тази сутрин; и то твърде рано.
— Толкова си добър.
В очите на Джони заигра палаво огънче и той промълви с усмивка:
— Доста яздихме, докато успеем да ви настигнем.
— Да не би да вземам всичко твърде насериозно? — попита Елизабет.
Джони сви рамене и отвърна с типичното за него чувство за хумор и склонност към двойственост:
— Войната е нещо сериозно, националната чест — о. Гладът и смъртта на хората — това са сериозни неща…
И като поклати глава, той добави:
— А това между нас не може да бъде така сериозно.
Настъпи мълчание, нарушавано единствено от песента на птиците. Извисяващите се наоколо борове придаваха спокойствие и тържественост на обстановката, като сякаш ги отделяха от останалия шумен и суетен свят. Те бяха само двамата, сами, обгърнати от тръпнеща страст…
Джони не можеше да си позволи да бъде настойчив и нетърпелив. Досега не бе постъпвал така с нито една жена. Но това, че я желаеше, бе повече от ясно. Само след миг Елизабет протегна ръка, усмихна се и каза: