Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
— Това, което ще отвориш обаче, е процеп в енергийните линии на света — обясни тя. — Представи си тези линии като опнати отвесни струни, които образуват параван пред теб. Сега трябва да сграбчиш по една стиска от тези фибри и да ги дръпнеш в двете страни с всичка сила. Дърпай, докато не се отвори достатъчно широк процеп, за да можеш да минеш през него.
Каза ми, че щом направя тази пролука, трябва да пристъпя напред с левия крак и използвайки го за опора после много бързо да се завъртя на сто и осемдесет градуса обратно на часовниковата стрелка, докато се окажа с лице към посоката, от която съм дошла. Като се завъртя по този начин, енергийните линии, които съм отдръпнала настрани, ще ме обвият.
За да се върна, каза тя, аз трябва отново да отворя линиите, като ги дръпна настрани по същия начин, както преди, след това да изляза навън с десния крак и бързо да се извъртя на сто и осемдесет градуса по часовниковата стрелка веднага щом направя стъпката. По този начин аз ще развия обратно нишките и отново ще бъда с лице към посоката, от която съм започнала магическото движение.
— Това е едно от най-силните и тайнствени магически движения — предупреди ме Клара. — С него можем да отваряме врати към различни светове, естествено, при положение че сме натрупали допълнителна вътрешна енергия и сме в състояние да осъществим намерението на това магическо движение.
Доста се притесних от сериозния й тон и изражение.
Не знаех какво да очаквам, ако успеех да отворя тази невидима врата. Тогава с твърд тон тя ми даде някои последни наставления.
— Докато пристъпваш вътре — каза тя, — тялото ти трябва да се почувства като вкоренено, тежко, изпълнено с напрежение. Но веднъж щом се озовеш вътре и се завъртиш в полукръг, трябва да се почувстваш лека и въздушна, сякаш се рееш нагоре. Когато влизаш през процепа, ти издишваш рязко, а после бавно и дълбоко вдишваш, изпълвайки докрай дробовете си с енергията иззад този параван.
Изпълних упражнението няколко пъти, а Клара ме наблюдаваше. Но чувствах, че това са просто външни движения; не можех да усетя как енергийните фибри образуват паравана, за който говореше Клара.
— Не дърпаш вратата настрани достатъчно силно — поправи ме Клара. — Използвай вътрешната си енергия, не просто мускулите на ръцете. Издишай напълно застоялия въздух, като глътнеш стомаха си, докато пристъпваш напред. Веднъж влезеш ли вътре, вдишай колкото повече пъти успееш, но внимавай. Не се задържай там повече, отколкото ти е нужно.
Набрах цялата си сила и сграбчих въздуха. Клара застана зад мен, хвана ръцете ми под лакътя и с всичка сила ги дръпна настрани. Мигновено изпитах чувството сякаш се отвори плъзгаща се врата. Рязко издишвайки, аз се хвърлих през нея или по-скоро Клара ме тласна силно напред. Спомних си, че трябва да се обърна и да дишам дълбоко, но за миг се разтревожих, че няма да знам кога да изляза. Клара долови това и ми каза кога да спра да дишам и кога да пристъпя обратно навън.
— Когато практикуваш това магическо движение сама — каза Клара, — ти ще се научиш да го правиш съвършено. Но внимавай. Веднъж преминеш ли през този процеп, всичко може да ти се случи. Запомни, трябва да бъдеш предпазлива, но в същото време смела.
— И как да знам кога кое да бъда? — попитах аз. Клара сви рамене.
— Известно време няма да знаеш. За съжаление ние ставаме предпазливи едва след като сме си изпатили.
Тя добави, че предпазливостта без малодушие се крепи на способността ни да контролираме вътрешната си енергия и да я насочваме към резервните канали, така че да ни бъде на разположение, когато ни потрябва за извънредни действия.
— Без достатъчно вътрешна енергия нищо не може да се постигне — каза Клара, — но ние трябва да я натрупваме и пречистваме. Така че хайде и двете да направим някои от магическите движения, които си научила, и да видим дали можеш да бъдеш предпазлива, без да си малодушна, и да призовем света на сенките.
Почувствах прилив на енергия, който започна като малки вихърчета в стомаха ми. Отначало си помислих, че това е страх, но тялото ми не се чувстваше уплашено. По-скоро като че ли някаква безлична сила, опразнена от желания и чувства, се задвижи в мен, насочвайки се отвътре навън. Както се издигаше нагоре, плещите ми неволно се разтърсиха.
Клара отиде до средата на двора; последвах я. Тя започна да прави някои от магическите движения, като умишлено ги изпълняваше по-бавно, за да мога да я следя.
— Затвори очи — прошепна тя. — Когато си със затворени очи, по-лесно можеш да използваш енергийните линии, за да пазиш равновесие.