Потомците на Шанара

— Ако се бях грижил за теб както трябваше, Паяците Гноми въобще нямаше да влязат в долината. Направиха го, защото реших да се отделя от тебе. Ти рискува много, като дойде тук да ме откриеш. Най-малкото, което можех да направя, след като ти стигна дотук бе да те защитя. Не успях.

— Не те обвинявам за това, което се случи — бързо каза Пар.

— Но аз се виня — Уокър се надигна, неуморим като котка, отиде до прозореца и се взря в дъжда навън. — Живея отделно, защото така избрах. Други хора, в други времена ме накараха да реша, че това е най-доброто. Но понякога забравям, че има разлика между това да не се месиш и да се криеш. Има граници, в които трябва да избягваме другите, защото животът не търпи крайностите. Криех се, когато дойде да ме търсиш. Ето защо не успях да те защитя.

Пар не разбираше напълно какво иска да каже Уокър, но реши да не го прекъсва, нетърпелив да чуе още. След малко Уокър се обърна.

— Не съм идвал да те видя, откакто те донесоха тук — каза той и спря до леглото на Пар. — Знаеш ли това.

Пар кимна.

— Не защото не ме интересуваш. Знаех, че си на сигурно място, че ще се оправиш и ми трябваше време да помисля. Върнах се едва тази сутрин. Казаха ми, че си се събудил, че отровата е обезвредена и реших да дойда да те видя. — Той спря, а погледът му се местеше. Когато заговори отново, внимателно подбираше думите си. — Мислех за сънищата.

Отново настана тишина. Пар се помръдна в леглото, защото вече започваше да усеща умората. Силата му се връщаше бавно.

— Предположих, че ще дойдеш при мен, след като започнах сънищата — продължи чичо му. — Винаги си бил импулсивен. Мислех какво да ти кажа. Близки сме в неща, които все още не разбираш добре, Пар. Притежаваме магията, не повече от това. Имаме предопределен живот, който не ни позволява да живеем сами за себе си — направи пауза и леко се усмихна. — Това, което имам предвид, Пар, е че сме деца на Брин и Джеър Омсфорд — носителите на магията на Шанара и нейни пазители. Спомняш ли си? Аланон ни я повери. Когато легна на смъртния си одър, той каза на Брин, че Омсфорд трябва да съхранят магията за поколения напред, докато отново има нужда от нея.

Пар бавно кимна и започна да разбира.

— Вярваш, че на нас е поверено пазителството ли?

— Вярвам и се плаша от тази възможност, както не съм се страхувал от нищо в живота си досега! — гласът на Уокър беше като шепот. — Ужасен съм от това! Искам да се отделя от Друидите и техните тайнства! Не искам да правя нищо с магията на Елфите, с нейните изисквания и възможности! Искам само да ме оставят на мира да живея живота си така, както смятам, че е най-пълноценен и полезен. Това е всичко, което желая!

Пар сведе очи и се усмихна тъжно:

— Понякога изборът не е наш, Уокър.