Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Наистина й се искаше да не знае кой стои зад това.
Навсякъде има хора като Леля Ог. Сякаш съществува някакъв специален морфичен генератор, посветен на производството на стари жени, дето обичат да се смеят и нямат нищо против още една халба, особено ако е пълна с някаква напитка, която обикновено се продава в много малки чашки. Срещат се навсякъде, често по двойки27.
Помежду им действат сили на привличане. Възможно е да излъчват недоловими сигнали, сочещи къде има някой, който би могъл да бъде убеден да вика „Ооо“ пред снимките на нечии чужди внуци.
Леля Ог бе открила сродна душа. Казваше се госпожа Приятна, готвачка, и беше първият черен човек, с когото Леля някога бе разговаряла28. Освен това беше от онези господарски настроени готвачки, които повечето време раздават правосъдие от един стол в средата на кухнята и очевидно не взимат чак толкова присърце дейността около себе си.
От време на време даваше по някоя заповед. Задължително само от време на време, тъй като в течение на годините се бе погрижила хората или да правят нещата както тя желае, или изобщо да не ги правят. Веднъж-дваж с известна церемониалност ставаше, опитваше нещо и евентуално добавяше щипка сол.
Такива хора винаги са готови да си побъбрят с всякакви преминаващи амбулантни търговци, билкари или дребни старици с котки върху раменете. Грибо се возеше на рамото на Леля самодоволно, сякаш току-що бе глътнал папагал.
— Значи идеш тука за Тлъстия Следобед, а? — попита госпожа Приятна.
— Помагам на приятелка да свърши една работа — отвърна Леля. — Божичко, колко са вкусни тези бисквити!
— Тъй като гледам, виждам по очите ти — госпожа Приятна побутна чинията към Леля, — че си с магически убеждения.
— Тогаз виждаш доста по-добре от повечето хора по тези места. Знайш ли, цена няма да имат тези бисквити, ако има нещо, в което да си ги топкаме, как мислиш?
— К’во ще кажеш за нещо с банани?
— Тъкмо с банани ще е най-добре — щастливо рече Леля.
Госпожа Приятна царствено махна на една от прислужничките, която се залови за работа.
Леля седеше на стола, клатейки подбитите си крака, и разглеждаше кухнята с интерес. Цяла сюрия готвачки се трудеха с целеустремеността на артилерийски взвод, укрепващ барикада. Конструираха се огромни торти. В огнищата се печаха цели могили от животни. Слуги препускаха напред-назад. Едър мъж с плешива глава и огромен белег на лицето търпеливо нанизваше малки наденички на клечка.
Леля не беше закусвала. Грибо беше хапнал малко, но това с нищо не променяше нещата. И двамата бяха подложени на един вид изтънчено кулинарно мъчение.
Те се обърнаха като хипнотизирани да проследят двете прислужнички, които се олюляваха под тежестта на тава с пържени филийки.
— Виждам те, че си много наблюдателна жена, госпожо Ог — каза госпожа Приятна.
— Съвсем мъничко — отвърна Леля, без да се замисли.
— И отсъждам — продължи след малко готвачката, — че това на рамото ти не е котка с обикновено потекло.
— Тук си абсолютно права.
— Знам, че съм права.
Пред Леля бе поставена чаша, пълна догоре с жълта пяна. Тя я изгледа отнесено, след което се опита да се върне към настоящата действителност.
— И така — каза тя, — къде според теб трябва да отида, за да разбера как магиите в…
— Би ли искала нещо за хапване? — прекъсна я госпожа Приятна.
— Какво? Има си хас!
Госпожа Приятна завъртя очи.
— Не този боклук. Не бих хапнала и хапка от този боклук.
Леля се умърлуши.
— Но нали ти си го сготвила — изтъкна тя.
— Само щото ми се казва. Старият Барон знаеше какво значи добро ядене. Този боклук? Някакво свинско и телешко, и агнешко, и дреболийки, само за хора, дето никога не са опитвали нищо по-добро. Имам предвид истинска храна.
Госпожа Приятна обходи с поглед кухнята.
— Сара! — извика тя.
Една от младшите готвачки се обърна.
— Да, г’спожо?
— Аз и тази дама излизаме. Ти се погрижи тука, ясно?
— Да, г’спожо.
Госпожа Приятна се изправи и многозначително кимна на Леля Ог.
— И стените имат уши.
— Не думай! Наистина ли?
— Ще поизлезем на малка разходка.
На Леля Ог й се струваше, че в Генуа има два града. Единият бял, блестящ с новите си къщи и дворци със сини покриви, а около него и дори под него — старият. Новият вероятно се дразнеше от присъствието на стария, но бе немислимо да съществува без него. Все някой някъде трябваше да приготвя манджата.
27
Например винаги пред вас на опашката.
28
Расизмът не беше проблем в Света на Диска, защото — с всичките му троли, джуджета и т.н. — видовизмът беше по-интересен. Бели и черни живееха в съвършена хармония и се съюзяваха срещу зелените.