Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
След няколко месеца в „Разследването“ ме прехвърлиха в един от най-интересните според мен отдели, „Кайсарут“, или „Свръзки“. Бях разпределен в секция „Дардасим“, или „Смърфове“, където се занимават с Далечния изток и Африка. Работех при Ами Яар.
Беше като железопътна гара, миниатюрно чуждестранно представителство на страни, с които Израел няма официални взаимоотношения. Генерали от запаса и разни клечки от службите за сигурност се мотаеха наоколо през цялото време, носеха значки на външни посетители и се опитваха да използват старите си връзки с „Мосад“ за собствения си бизнес — обикновено търговия с оръжие. Тъй като тези „консултанти“ не можеха да идат в определени страни като граждани на Израел, отдел „Свръзки“ ги улесняваше, като им издаваше фалшиви паспорти и други документи.
Това не беше законно, но никой не протестираше. Всеки чувстваше, че един ден и той ще стане „бивш“ служител и ще му се налага да прави същото.
Ами ми каза, че ако получа някакви необичайни молби, не трябва да задавам въпроси, а само да го информирам за всичко. Веднъж при мен дойде един човек и каза, че иска да му се подпише договор, за който е необходимо одобрението на министър-председателя. Договорът бе за продажба на трийсетина американски изтребителя „Скайхоук“ на Индонезия, а това нарушаваше спогодбите на Израел със САЩ за доставки на оръжие. Нямахме право да препродаваме такова въоръжение без одобрението на Щатите.
— Добре — рекох аз. — Мини утре, ако нямаш нищо против, или пък ми остави телефонния си номер. Ще ти се обадя веднага щом е готово.
— Не, ще почакам тук — каза той.
Докато бяхме обикаляли из ИАИ, забелязах около 30 изтребителя „Скайхоук“ на пистата, опаковани в яркожълта пластмаса и готови за транспортиране. Когато попитахме за тях, ни казаха, че са износ в чужбина, но така и не разбрахме закъде точно. Бях сигурен, че американците никога няма да одобрят тази продажба на Индонезия. Това би нарушило равновесието на силите в региона. Но нищо не зависеше от мене. Така че когато онзи заяви, че ще чака позволението на премиера Перес, аз се разрових из чекмеджетата.
— Шимон, Шимон! — После се обърнах към него: — Съжалявам, но господин Перес в момента отсъства.
Онзи направо побесня и ми каза да повикам Ами. Дори не си направих труда да го питам кой е. Щом обясних на Ами положението, той доста се развълнува.
— Къде е човекът? Къде е?
— В преддверието.
— Веднага да дойде с договора — нареди Ами.
20 минути по-късно човекът излезе от кабинета на Яар и мина покрай мен. Бутна договора под носа ми, за да го видя, и се ухили до ушите.
— Очевидно господин Перес все пак е бил тук.
В действителност Перес бе в Йерусалим и едва ли е разбрал къде се слага подписът му. Подобни документи са известни в кулоарите на „Мосад“ с името „покрийзадник“, защото служат само за удостоверение на транспортната компания, че сделката е обезпечена финансово, след като е одобрена от министър-председателя.
Разбира се, по закон „Мосад“ е подчинен на премиера. Той е в течение на паричните операции, но често дори не подозира за действителните сделки. И много пъти това му изнася. Понякога е по-добре да не знаеш, защото иначе си отговорен за решенията си. А така, ако американците все пак надушеха работата, той просто щеше да се измъкне с обяснението, че не е знаел. В Щатите подобно нещо се нарича „приемлива безотговорност“.
Зданието „Азия“, собственост на богатия израелски индустриалец Саул Айзенберг, бе точно до главната квартира. Поради връзките на Айзенберг с Далечния изток той беше свръзката на „Мосад“ с Китай. Той и хората му осъществяваха значителна част от търговията с оръжие на Израел. Доста от продажбите бяха на употребявано руско въоръжение, заловено от Сирия или Египет през някоя от войните. Когато се свършиха руските АК-47, Израел започна да продава по целия свят автомати собствено производство, нещо средно между „Калашников“ и американските М-16, наричани „Галил“.
Да обслужваш всичките частни консултанти, приличаше по-скоро на работа в магазин. Те трябваше да са наши оръдия, но оръдията ставаха неконтролируеми. Имаха повече опит от всеки от нас и на практика те ни използваха.
Една от задачите ми в средата на юли 1984 бе да придружавам група от индийски ядрени физици, които се тревожеха от възможността да се създаде ислямска атомна бомба (по-скоро пакистанска) и бяха дошли в Израел на тайно посещение, за да обменят информация с израелските експерти. Оказа се, че израелците на драго сърце взеха техните данни, но индийците не получиха нищо в замяна.