Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
При тези обстоятелства нейният кандидат беше неспокоен. Не толкова от ревнивост — при все че я обичаше по своему и се дразнеше от мисълта за този съперник, — а защото се боеше от характера й и се страхуваше, че прекрастното богатство може да му се изплъзне. Такава жена е способна на най-безумни решения. Тя може да отиде в манастир или в прериите със своя жалък ловец на бизони. Такова събитие не е нито невъзможно, нито невероятно за живота на жена с подобен нрав. И в двата случая тя не може да вземе със себе си своето богатство, но каква полза? То няма да остане и на Робладо!
След постъпката си ловецът не можеше вече да му пречи; нямаше опасност той да бъде съперник. Неговият живот беше провален. Не само че няма да се вижда с нея, но не ще дръзне и да се покаже в заселището. Постоянна стража ще бди да не го допусне и Робладо дори си обещаваше рядкото удоволствие да гони лично противника си и да бъде едновременно негов победител и палач. Такива мисли минаваха през ума на капитана и го караха да се чувствува доволен от събитията през изминалия ден. След като прекръстоса гъсталака и вървя по следите на предполагаемите индианци до платото, той се върна с хората си в пресидия, за да се приготви за по-продължително преследване.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
Пристигането на Робладо беше успокоение за Вискара, който лежеше и бърбореше нетърпеливо.
Заговориха, разбира се, за неотдавнашните случки и Робладо направи доклад за преследването.
— А наистина ли мислиш — запита комендантът, — че онзи приятел има чета индианци?
— Не! — отговори Робладо. — Така мислех отначало — тоест войниците мислеха така и ме заблудиха с докладите си. Сега съм убеден, че не са индиански бойци, а някои от приятелите му тагни; защото изглежда падрето е прав. Ловецът има подозрителни връзки. Това би било само по себе си достатъчно основание да го арестуваме отдавна; но сега вече не се нуждаем от основания. Той е в наша власт, щом успеем да го заловим.
— Как предлагаш да постъпим?
— О, аз не се съмнявам, че ще ни кара дълго да го гоним.
Трябва да направим всичко възможно да открием следите му. Върнах се, за да снабдя войниците с припаси за един дълъг поход. Разбойниците са напуснали долината при горния проход и са отишли може би в планините. Така мисли Гомес. Ще трябва да ги проследим и да се постараем да ги настигнем. Може да изпратим нарочни куриери до другите селища с поръчение да заловят ловеца на бизони, ако се появи около тях. Но не вярвам да направи такъв опит.
— Защо?
— Защо ли? Защото, изглежда, старата вещица е още жива. И защото той ще се навърта насам, докато има някаква надежда да освободи сестра си.
— Ха! Прав си! Така ще постъпи! Няма да ме остави, докато тя …
— Толкова по-добре; ще имаме по-добра възможност да го заловим; при все че това, повярвайте, господин полковник, не ще бъде лесна работа. Този приятел ще бъде нащрек като вълк и с великолепния си кон може да избяга от цяла дружина. Ще трябва да го уловим с някаква хитрост.
— Не можеш ли да измислиш нещо?
— Намислил съм.
— Какво?
— О, то е твърде просто … Преди всичко поради причините, които вече изтъкнах, този приятел ще се навърта около селището. От време на време, не много често, може да навестява старата вещица. Но другата би била по-сигурна примамка.
— Нея ли имаш предвид? — Вискара посочи към стената, гдето беше затворена Росита.
— Да. Разправят, че обичал безумно сестра си. Ако я оставим някъде, гдето би могъл да я посети, уверявам ви, че той ще отиде там и тогава ще можем лесно да го хванем в клопката.
— Някъде … Но къде? — запита нетърпеливо Вискара.
— Ами негде в съседство със собствения им дом. Те ще си намерят сами жилище. Ако се съгласите да я пуснете за малко, ще можете лесно да си я върнете … Особено след като сме се разправили с него!
— Съгласен, Робладо! Тъкмо това е най-голямото ми желание. Душата ми няма да се успокои, докато тя е тук. И двамата се намираме в опасност, ако почне да се шири такава мълва. Ако стигне до ушите на някого си, загубени сме … Нали разбираш?
— Да, има нещо вярно в това, което казвате. Смъртта на Гарсиа трябва да се съобщи и ще се направи разследване за причините й. Ще трябва да приготвим най-приемливо обяснение за нея. Не трябва да има ни следа от подозрение… никакви слухове! Добре ще бъде да се отървем засега от нея. Но как?… Ето това ме смущава… Как да го сторим, че да не ни заподозрат повече? Ако я изпратим у дома й, как ще трябва да се обясни това? То не може да бъде дело на индианци! Ти каза, че си намислил нещо! Така ми се струва. Но кажете ми най-напред, господин полковник, какво разбирате под думите „Тя е луда?“ — Именно, че е луда; така казва и Хосе. Шепнела чудновати несвързани приказки… Не разбирала какво й се говори. Казвам ти, Робладо, това ме ужасява.