Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
— Уверен ли сте, че не разбира, какво й се говори?
— Уверен съм.
— Толкова по-добре. Тогава няма да си спомня где е, нито где е била. Сега вече планът ми е готов… Нищо по-лесно от това, да се отървем от нея. Тя Ще се върне и ще разправи — ако въобще може да разправя нещо, че е била в ръцете на индианците! Стига ли ви това?
— Но как ще се нареди?
— Не е никак мъчно, господин полковник. Слушайте! Тази вечер или утре призори Гомес и Хосе, предрешени като индианци, както и по-рано, могат да я отведат до някое място, което аз ще им посоча. Да речем, в планините. Няма значение далеко ли е, или близо. Тя може да е вързана и ще изглежда, че им е пленница. Толкова по-добре, ако дойде достатъчно на себе си, за да разбере сама това. А аз, тръгнал с войниците си да гоня ловеца, ще срещна случайно тези индианци. Може да дадем и няколко изстрела, но от такова разстояние, че да не ги засегнем. Те ще избягат, като оставят пленницата, която ние ще приберем и ще докараме в града, гдето ще я освободим. Ха, ха, ха! Как ви се струва планът ми, господин полковник?
— Превъзходен! — отговори Вискара, явно успокоен от изгледите за изпълнението му.
— Да, той може да заблуди и самия сатана! Не само че няма да ни подозират, но ще спечелим и благодарност. Успешна разправа с диваците!… Освобождаване на пленницата! … Предаването й на нейните близки!… А при това тя е сестра на човека, който се е опитал да ви убие! Уверявам ви, господин полковник, че самият ловец на бизони ще бъде заблуден — стига това да е удовлетворение за вас! Тя ще се закълне — ако думите й имат някакво значение, — че през всичкото време е била в ръцете на диваците! Ще заблуди дори и собствения си брат!
Планът е отличен. Трябва да бъде проведен още тази нощ. Още тази нощ, разбира се. Щом войниците си легнат, Гомес може да тръгне с нея. Аз ще трябва да се откажа от намерението си да започна още днес преследването; всъщност смятам това за безполезно. Единствената възможност да го уловим е да приготвим клопката, в която сестра му да бъде примамка; а това ще можем да уредим едва след довеждането й. Не се тревожете вече за тази работа. Утре след закуска ще ви докладвам: Ожесточена схватка с хикарилите или ютите… няколко убити индианци… пленицата освободена … храбро държане на войските… предлагам ефрейтора за повишение… и така нататък. Ха, ха, ха!
Комендантът се присъедини към смеха му, което не би сторил може би, ако Робладо не бе го уверил, че раната му не е никак опасна и ще заздравее за две седмици.
Робладо го увери в това, като нарече доктора глупак и го обсипа с други оскърбителни епитети. Така че освобождаването от страха за смъртта п от Другата мисъл, която го измъчваше, възвърна на Вискара настроението, на което не бе се радвал през последните двадесет и четири часа; сега той започна да се опива напълно от друго страстно чувство — как ще отмъсти на ловеца.
Същата вечер след проверка и след прибиране на войниците в помещенията им малка конна група излезе от вратите на пресидия и тръгна по пътека, която водеше към планините. Групата се състоеше от трима души. Един от тримата, качен на муле и добре загърнат, приличаше на жена. Другите двама, в чудновато облекло и необикновена украса с бои и пера, можеха да минат за индиански воини. Но не бяха индианци. Бяха испански войници, предрешени като индианци. Бяха сержант Гомес и войникът Хосе, които водеха сестрата на ловеца.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА
Когато Карлос стигна до края на гъсталака, преследвачите му едва бяха напуснали стените на пресидйя. Никой не би тръгнал, разбира се, да го гони пеша, а за войниците бе потребно време да приготвят оръжието и конете си. Така че той не се страхуваше вече от преследване и намери за излишно да поема обиколни пътеки. Той беше съвсем сигурен в жребеца си и вярваше, че животното може да избяга пред самите очи на преследвачите, затова не беше необходимо да се крие в гъсталака.