Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Говорителят съвсем се разпали, обрисува с красноречиви подробности ужаса от унищожението на Каамас и малодушната гнусна роля на ботанците. Навет почувства как гневът на тълпата доближава точката на очакваната сляпа ярост. Избягвайки резките движения, за да не развали магията, обсебила околните, той се запъти към корабната компания. Клиф може и да беше гений в демагогията, но пък той, Навет, знаеше как да настьрви тълпата и да избере подходящия момент за действие.
Още малко… Навет зае позиция. Пъхна ръка в торбата, която висеше небрежно на хълбока му, извади оръжието си и зачака. Още няколко секунди… Сега!
— Справедливост за Каамас! — изкрещя той. — Справедливост! — ис широк замах запрати оръжието си към вратата на сградата…
Право в целта. Презрелият плод бличи се удари във вратата, пръсна се с противен звук и бликна в яркочервена експлозия. Застаналите наблизо дуросци ахнаха стреснати. Но и те подобно на всички в тълпата нямаха време да осъзнаят в какво са въвлечени. От пет-шест други места в тълпата се надигнаха викове за възмездие и други пет-шест плода бличи изпъстриха стената и вратата на сградата.
— Справедливост за Каамас! — отново извика Навет и хвърли още едно бличи. — Мъст за геноцида!
— Мъст! — поде някой призива. Викът бе придружен от неприятните плодови гранати.
— Мъст за геноцида! — Навет хвърли още два плода един след друг.
Един чуждоземен глас изпищя дрезгаво, зовейки за мъст… и сякаш отключи нещо, което много бързо превърна събраните на едно място същества в сбирщина. Върху сградата заваляха хранителни продукти, извадени от торбичките и кутиите с обяд и запратени със сляпа ярост, така умело раздухана от Клиф.
Навет нямаше намерение да пропилява изблика с няколко петна от плодове. Когато бръкна за пореден път в торбата, той извади камък. „Насилието ражда насилие“ — безмълвно си повтори наум старата максима и замахна. Камъкът улучи прозореца на сградата и разби пластмасата с трясък, който обаче не се чу от рева на побеснялата тълпа.
— Мъст за геноцида! — извика Навет, замахна и запокити още един камък.
Множеството възприемаше мигновено. Дъждът от яйца и хранителни продукти не спираше, но вече подсилен с камъните, ограждащи тротоарите и цветните лехи на площада. Навет хвърли още един камък. Върху пластмасата на още четири прозореца нацъфтяха назъбени дупки. 1 ой вдигна глава към небето. Колкото и изненадани да бяха, дордолумските власти нямаше дълго да се бавят с отговора. И наистина откъм космодрума се показаха три ярко осветени въздушни плъзгача, придружени от пет-шест планера. Наближаваха бързо, щяха да пристигнат след не повече от две минути.
Значи беше време за тръгване. Навет пъхна ръка под туниката си и натисна два пъти копчето на предавателя. Това бе сигнал за членовете на агитката му, че е време да се измъкват и да се разтворят в следобедната мараня. Ръката му подмина останалите два камъка в торбичката и извади последния подарък за ботанците — граната, разбира се. Но много специална. Навет лично я бе взел от ръцете на един убит миомарански боец от съпротивата преди десет години по време на кратката повторна окупация от силите на Империята, бляскаво командвани от върховния адмирал Траун. Особеното в оръжието бе, че бе изработено от гостуващ битинец. При бъдещото проучване на останките от гранатата, каквото несъмнено щеше да има, Новата република щеше да стигне до заключението, че дори, общо взето, миролюбивите битинци са започнали да съчувстват на антиботанските настроения.
Това може би нямаше да има значение. Може би нищо вече нямаше значение. Нищо чудно чуждоземците и почитателите им така да бяха смазали Империята, че дейността на Навет и групата му вече да нямаше значение.
Но в светлината на техния дълг всякакви съмнения и сметки също нямаха значение. Навет бе видял и славата на Империята, и упадъка й… и ако тази слава не можеше да бъде съживена, единственото възможно заключение на кариерата му бе да допринесе за погребването й под останките на Новата република.
Той изтегли щифта и хвърли гранатата. Тя мина през един от счупените прозорци на горния етаж и падна в сградата. Навет бе изминал половината път до края на тълпата, когато гръмотевица процепи въздуха и към небето се вдигна огромно огнено кълбо.
Той се разхождаше безгрижно из улиците в ранния следобед, когато властите пристигнаха на мястото на пожара.
Петицията се извъртя докрай на екрана заедно с дългия списък подписи. Лея вдигна поглед от електронния си бележник. В стомаха й се бе свила топка. Нищо чудно, че президентът Гаврисом изглеждаше толкова сериозен, когато я покани в кабинета си.