Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Княгинята е висока, черноока, с остра брадичка и нескривана склонност към затлъстяване. Тя е с бяла шапка с широка периферия, с пера и воал, бяла копринена рокля с бродирани цветя по кея, около кръста червен шарф, хермелиново наметало и с чадърче в ръка.
Тя слиза от влака, усмихва се на генерал Потьорек, който ги посреща. Почетната рота отдава „за почест“ и съпрузите се качват в третата от подготвените коли. В първата кола е трябвало да бъдат специално обучени тайни агенти, командировани в Сараево, за да осигурят безопасността на ерцхерцога. В нея обаче се качват градоначалникът и трима офицери от полицията. Във втората кола са сараевският кмет ефенди Фехим Чурчич с фес на главата и началникът на полицията д-р Едмунд Герде.
Императорската двойка сяда на задната седалка на откритата кола-кабриолет с номер А-П-118. До шофьора е подполковник Франц Харах, а на резервната седалка срещу ерцхерцога — генерал Потьорек. Със следващите коли пътува свитата на престолонаследника. Последната кола, която е шеста по ред, остава празна. Празничното шествие потегля към града.
Сараево е разположено в долина, през която тече река Миляцка. Покрай реката е крайбрежната улица „Апел“, по която колите се насочват към кметството. От едната страна са къщите и тълпа от любопитни хора, а от другата — каменна стена покрай пресъхналата река.
От покрайнините на града прозвучават оръдейни залпове, приветствуващи императорската двойка. По някои къщи се развяват австрийски знамена. Зрителите свалят шапки за поздрав. Тук-там се чуват възгласи „Живио!“ Ерцхерцогът нарежда на шофьора, чеха Леополд Сойка, да не бърза, за да се наслаждава на тържествения миг. Колите минават покрай новата казарма и девическото училище, ерцхерцогът поздравява хората по прозорците, без да предугажда, че на отсрещния тротоар са застанали Мехмедбашич и Чубрилович, готови да хвърлят бомбите си. По-късно нито един от тях не можа да обясни защо не е посмял да хвърли бомбата. Малко по-нататък е Илич. След като разбира, че двамата заговорници пропускат момента, освобождава предпазителя на пистолета си и се опитва да догони отминаващата кола. Късно. Междувременно в десет часа и десет минути младеж с черна шапка пита патрулиращия полицай с коя кола пътува Франц Фердинанд. Чул отговора, поглежда към колоната, освобождава предпазителя на ръчната граната и я хвърля.
Както го бяха научили в топчидерския военен учебен лагер, Чабринович се бе целил точно. Гранатата пада върху покрива на колата и остава там, без да избухне. Ерцхерцогът забелязва летящия предмет и хладнокръвно хвърля гранатата на земята. Шофьорът Сойка също вижда нападателя и увеличава скоростта. Колата на ерцхерцога излиза от обсега на гранатата, която избухва няколко секунди по-късно. Засегнат е следващият автомобил. Атентаторът прескача стената покрай реката, пада от шест метра височина и през пресъхналото корито се опипва да избяга от преследвачите си.
Ерцхерцогът се опомня бързо, княгиня София е получила драскотина на врата. Оглежда се. Останалите коли не се движат, нарежда на Сойка да спре и помолва подполковник Харах да разбере какво се е случило.
Подполковникът се връща тутакси и докладва, че адютантът Ерих фон Мерици е ранен в главата, подполковник граф Александър Боос-Валдецк е облян в кръв, около двадесетина души, които са стояли на тротоара, са също засегнати от взрива. Междувременно главният хофмайстор фон Румерскирх дотичва до колата, спряла посред улицата, и нарежда на шофьора да кара колкото може по-бързо. Все пак спрялата кола е мишена, ако отнякъде още дебнат атентаторите.
Атентаторите явно не се опитват да поправят грешката си. Чабринович вече е достигнал средата на реката, гонен от полицаи и офицери. Настигат го, преди да успее да излезе на отстрещния бряг.
Може би на сто-сто и петдесет метра от мястото на взрива е застанал Принцип, който със съжаление констатира, че Франц Фердинанд е останал невредим, но не съобразява, че може да стреля по него в спрялата кола. Вместо да стреля, той се затичва към реката. Обхваща го ярост, когато полицаите залавят Чабринович и разбира, че въпреки клетвата той не е изпил отровата. Решава да убие другаря си, за да не проговори, и се затичва към него, но не успява да го доближи на подходящо разстояние. Скрива се зад рекламното табло на един винарски магазин и оттук наблюдава. Междувременно полицията арестува всеки, макар и малко подозрителен.
През това време първите два автомобила са пред кметството. Наистина полицейските офицери чули експлозията, но помислили, че е закъснял салют. По-късно пристига и колата с Франц Фердинанд. Застанали в шпалир, от едната страна турци с празнично облекло и с фесове на глава, от другата — сърби с фракове и цилиндри в ръка, градските величия чакат високия гост. Кметът произнася наизуст приветствената реч.