Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Ядосан, ерцхерцогът не го оставя да довърши.
— Хер бюргермайстор — прекъсва той хвалебствената тирада, — на кого са нужни тези думи? Дойдох в Сараево като приятел, те хвърлят по мене гранати. Това е нечувано!
Ерцхерцогът се поуспокоява. Кметът изпява набързо речта си. Задължителното официално посрещане приключва набързо. Франц Фердинанд прочита кратко слово, накрая дори поздравява на сръбски гражданите, след което всички влизат в кметството, за да обсъдят по-нататъшната програма. Някои офицери от свитата се опитват да убедят негово императорско височество, че ще бъде най-добре незабавно да прекрати посещението, по най-краткия път да стигне до гарата и със специалния влак да си замине. Ами ако това е организиран атентат?
Разглеждат се и други възможности; да отидат на тържествен обяд в сараевския конак или да продължат по установената програма. Едни гарантират безопасността на ерцхерцога, други изразяват съмненията си. Накрая Франц Фердинанд взема окончателното решение.
Най-напред ще отидат във военната болница, за да се осведомят за състоянието на ранения адютант подполковник Мерици, след това ще присъствуват на откриването на музея и в конака на тържествения обяд, устройван от генерал-губернатора Потьорек в чест на гостите. Програмата на княгиня София бе първоначално друга, но сега решава да бъде редом със съпруга си.
Би трябвало да предвидят опасността, след като разбират, че мерките за безопасност не са достатъчни. При всяко подобно посещение по тротоарите има кордон от въоръжени войници с пушки, но в Сараево тогава не е така. Церемониалът не позволява. Според тези овехтели правила не може да се оказват военни почести, подобващи на император и крал, на неравностойната му съпруга. Ето защо шансът на седемте смели, въоръжени и дебнещи в сараевските улици мъже е голям. Полицията фактически им предоставя всички възможности. Точно в 10.45 епцхерцогът и съпругата му излизат от сараевското кметство и се качват в третата кола. Подполковник Харах застава на стъпалото, за да може евентуално да защити престолонаследника със собственото си тяло.
Колите отново минават с пълна скорост по крайбрежната улица „Апел“, покрай стената, която бе прескочил Чабранович. На кръстовището между крайбрежната улица и улица „Франц Йосиф“ колата на ерцхерцога завива съгласно първоначалния план надясно, а не към болницата, защото са пропуснали да уведомят шофьора за промяната на програмата. Естествено, втората кола с кмета и полицейския началник се движи след нея. Току да завие, губернаторът Потьорек извиква към шофьора Сойка:
— Защо натам? По крайбрежната!
Сойка спира край тротоара точно пред винарския магазин и се опитва да завие. В този момент сред зрителите се мушва не твърде висок младеж с дълга коса и изважда револвер. Един от полицаите го забелязва, опитва седа избие оръжието от ръката му, но някой от тълпата му попречва.
Изтрещяват изстрели. Гаврило Принцип е само на крачка-две от наследника на австроунгарския престол и не би могъл да не улучи, Случайността помага на Принцип. След като видял, че стражарите отвеждат Чабринович, че останалите
атентатори се разпръскват, той се скрил зад таблото с рекламни плакати и просто не знаел какво да прави. Изпитал най-голямото разочарование в живота си. Големият план пропадал.
Но на тротоара се чули гласове. Гаврило Принцип забелязал пьрвите две коли, притичал, когато покрай него минавала третата, в която бил човекът с генералската шапка, украсена с петльови пера. Атентаторът разбрал, че това е единствената му възможност. Колата спряла и завила точно където Принцип си пробил път. Тогава извадил револвера и стрелял.
Граф Франц фон Харах бил застанал на стъпалото от другата страна на колата. Не би могъл да се намеси, но затова пък става ценен свидетел. По-късно той даде следното показание:
„Докато изваждах от джоба кърпа, за да избърша кръвта, която се стичаше от устата му, Нейно височество извика: «За бога, какво ти е?» После тя се свлече от седалката с глава между коленете на ерцхерцога. И през ум не ми мина, че може да е засегната, помислих, че е изгубила съзнание. Негово кралско височество каза: «Софи, Софи, не умирай. Живей заради децата ми!» След това хванах ерцхерцога за яката на униформата, за да не клюмне главата му, и го попитах: «Ваше височество, много ли ви боли?» Той отчетливо отговори: «Не, няма нищо.» Изглеждаше много уморен, губейки бавно съзнание, той шест или седем пъти повтори все по-тихо: «Не, няма нищо…» Настъпи кратка пауза, после започна да храчи кръв и престана, след като пристигнахме в резиденцията на губернатора. Когато ги отнасяха, и двамата вече бяха в безсъзнание. После констатираха смъртта.“