Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
А Ходорковски ми пише от затвора:
„Повярвах, че правилата на играта могат да се променят не някога, а сега. Повярвах на Касянов, на Путин. Сигурно е трудно да се разбере и още повече да се повярва, но аз съм, така да се каже, прям човек — правя онова, което казвам, и казвам онова, което правя, и от чисто психологическа гледна точка очаквам същото и от другите.
Всичко разбирам, но подсъзнателно все пак смятам, че хората не могат да говорят едно, а да вършат противоположното. С разума си разбирам, че има възможност за интрига, а после пак вярвам и това си е. Леонид (Невзлин — В. П.) винаги ме е поправял, но този път и той сгреши.
Наистина винаги съм вярвал в това, което говоря. Когато казвах на Президента (правописът е запазен, Ходорковски пише «президент» с голяма буква — В. П.), че може и трябва да сложи край на корупцията, когато предлагах и исках да бъде приет антикорупционен закон «За тръбата», да се внесат поправки в данъчното законодателство и да се приемат правила за корпоративната етика, си мислех, че всичко това влиза в действие. Това, което направихме ние, никой не го е отменял! Дори внедряваме международна отчетност. Просто бяха включени други механизми — принципът на «бейзболната бухалка». Справихме се с дребните крадци, но се натъкнахме на разбойници. Можех да го предвидя, можех, но когато разбрах, вече беше късно и трябваше или да коленича, или да отида в затвора. Може би щях да коленича, ако не беше Платон — изкушението беше силно — но не можех да го изоставя (Платон — В.П.).“
От писмото следва, че ако Платон Лебедев не беше арестуван, Ходорковски нямаше да се озове в затвора, а щеше да се предаде, макар и да не знаем как се предават хората в такива случаи и какви са анексиите и контрибуциите при подобни случаи.
— Вие сигурно дори и не сте чували за Платон Лебедев, преди да го арестуват? — пита Антон Дрел.
Наистина, за Платон Лебедев бях чувал само веднъж. През 1998 или 1999 година на един журналистически купон разказваха как репортерът от „Льо Тан“ Силван Бесон пристигнал в Москва да разследва откъде идват парите на ЮКОС в Швейцария. Опитал се да разговаря с Платон Лебедев, но той се държал грубо и му казал да не си пъха носа в тази работа и дори го попитал дали не се страхува, че утре на улицата може да го прегази кола. Смяхме се, че Бесон не разбрал веднага, че това е чиста заплаха. Тогава, без много да умуваме, решихме, че, разбира се, Лебедев е бандит, защото всички там от големия бизнес са бандити. Между другото, заплахата на Лебедев не беше изпълнена, Бесон спокойно публикува разследването си и никаква кола не го прегази.
Бившата сътрудничка на Лебедев — Ирина, емигрирала в Лондон след неговия арест, представя инцидента със Силван Бесон малко по-иначе. Нали си спомняте, че Ирина вече се появи мимоходом в нашия разказ преди четири глави? Разговарям с нея в лондонски хотел до Кенсингтънския парк. Пристигнах на тази среща по-рано, разхождах се из парка и отдалеч видях Ирина да влиза в хотела. Не я познавах, но веднага си помислих, че тази красива млада жена е рускиня. Единствена от всички наоколо тя не беше небрежно облечена. По-рано в Европа руснаците се отличаваха в тълпата, защото бяха лошо облечени, а сега — защото са твърде добре облечени. Ирина казва:
— Платон не можеше да понася, когато някой дълго не го разбираше. Когато аз не го разбирах, го молех да ми обясни нещата и той нито веднъж не ми е повишил тон. Но ако някой се правеше, че не разбира, Платон крещеше и ужасно ругаеше.
Ирина описва Платон Лебедев съвсем не такъв, какъвто го описва Силван Бесон. Тя казва, че работата й с него била щастие.
— Започнах работа при Платон през 1997 година по време на петролната криза. Бяха взети кредити за закупуването на Източната нефтена компания, а пари нямаше. Работехме по дванайсет часа на ден. А когато оставахме до много късно, Ппатон ме караше вкъщи. Повярвайте ми, беше много тежко време. Освен това се срина сървърът на юкоското счетоводство, нали знаете, като се счупи харддискът в компютъра. Наложи се да възстановяваме и счетоводството. Беше много трудно, но имаше хъс. Струваше ни се, че няма проблем, който да не можем да решим. Още от февруари 1998-а беше ясно, че ще се стигне до срив, но моята грижа бяха преките ми задължения и не мислех за макроикономическите проблеми. Не зная защо, всички бяхме уверени, че стигне ли се до срив, ще можем да решим и този проблем. Имахме чувството, че наистина сме герои.
Ирина разказва, че след като са прекарвали заедно по дванайсет часа на работа, сътрудниците на Платон Лебедев дори почивали заедно, канели се да отидат заедно и в отпуск, макар че през 1997 и 1998 година въобще нямало отпуски.