Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Тринадесета глава
Основаване на акционерното дружество за гигантски растения
На следващото утро във всички вестници се появи съобщение за пристигането на космическия пътешественик в лунния град Давилон. Снимките на Незнайко в скафандър се печатаха на най-видните места. Имаше снимки, на които Незнайко беше фотографиран в момента, в който излизаше от колата, когато беше вече слязъл и когато влезе в хотела.
Най-голям интерес предизвика снимката с рекламния плакат, който приканваше лунните зрители да купуват медени питки от бонбонената фабрика „Зора“. През този ден в сладкарниците бяха продадени толкова медени питки, колкото преди това не се продаваха за цял месец. Търговците се отърваха от най-застоялата си стока, тъй като купувачите не искаха да ядат нищо друго освен тези медени питки, а собственикът на фабриката за захарни изделия увеличи няколко пъти производството на тези медени питки и спечели много пари. Във вестниците беше поместена също така и снимката на д-р: Шприц, направена точно в момента, когато той преглеждаше Незнайко. Под снимката беше напечатано не само името на д-р Шприц, но и адресът му. В резултат на това болните, които още имаха достатъчно сили да се движат самостоятелно, побързаха да отидат при него, а онези, които не можеха да излизат от къщите си, започнаха да му телефонират. Всеки искаше да се лекува само при доктор Шприц. Пред къщата му имаше опашка, дълга колкото цялата улица Холерна. Д-р Шприц не отказваше на никого медицинска помощ, но веднага увеличи хонорара си. Парите потекоха като река към джоба му.
Какво да се прави, такива са нравите на лунните жители! Жител на Луната за нищо на света няма да вземе да яде бонбони, медени питки, хляб, салам или сладолед от фабрика, която не печата обявления във вестниците; той няма да отиде да се лекува при лекар, който не е измислил някаква сложна реклама за привличане на пациенти. Обикновено лунният жител купува само онези неща, за които е чел във вестника, и ако види някъде на стената умело написана реклама, той може да купи дори съвсем непотребна вещ.
През тези дни град Давилон се беше раздвижил като разтревожен пчелен кошер. Всеки от неговите жители грабваше вестника веднага щом се събуди сутрин, за да научи някакви новини за Незнайко. Мнозина отиваха към хотел „Изумруд“ и обикаляха наоколо по цели дни с надежда, че ще зърнат поне с крайчеца на окото си дребосъчето, което беше долетяло от глъбините на космоса. Пристигналите от други градове не искаха да отсядат другаде освен в хотел „Изумруд“, защото там можеха съвсем непринудено да се срещнат с космонавта и да го разгледат отблизо. Доходите на господин Грабс изведнаж се удвоиха, тъй като той веднага увеличи цените на хотелските стаи, а пътници не липсваха.
Мигача и Шмекерленд също успяха да извлекат полза от създалото се положение: те заплашиха господин Грабс, че ще се преместят заедно с Незнайко в друг хотел, и тогава господин Грабс им разреши да живеят съвсем безплатно в неговия хотел.
Мнозина лунни жители седяха от сутрин до вечер пред телевизорите си и гледаха от край до край цялата програма от страх да не изпуснат предаване за Незнайко. За тяхно учудване такова предаване все нямаше. Обяснението на това беше, че Мигача и Шмекерленд не се съгласяваха да показват Незнайко безплатно, а собственикът на телевизионното студио, макар да не отказваше по принцип да заплати, предлагаше такава смешно малка сума, че Мигача дори кипна. Той каза, че собственикът на студиото сигурно ги смята за малоумни, но те всъщност са напълно с ума си и за такава нищожна сума няма да се съгласят да показват по телевизията не само космонавта, но дори и едно обикновено куче.
В края на краищата недоволните зрители започнаха да телефонират на собственика на телевизионното студио и да го заплашват, че ще прекратят да изплащат таксите за ползуване на телевизорите си. Тези заплахи подействуваха и собственикът беше принуден да се съгласи на условията, които Мигача му предложи.
В резултат на успешно завършените преговори се състоя телевизионно предаване на тъй наречената космическа конференция. Участници в нея бяха представители на вестниците и списанията, а също така и многобройни учени: математици, физици, химици, астрономи, лунолози. Всички бяха събрани в огромната зала на телевизионното студио и на подиума пред тях имаше маса, до която седяха Незнайко, Мигача, Козлето и Шмекерленд.
Конференцията започна с това, че Незнайко разказа на събралите се всичко, което знаеше за устройството и управлението на ракетата, с която беше извършил полета. След това учените и журналистите му задаваха въпроси.