Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Какво приказвате! — размаха ръце Дървеницер.
— Безполезно е да отричате! — каза Мигача. — Длъжни сме да направим обиск.
Докато Мигача говореше, Шмекерленд омота Дървеницер с въже като шпеков салам, привърза го, колкото можеше по-здраво, за стола и му запуши устата с гумена тапа. Като видя, че Дървеницер все пак мърда с крака и се опитва да стане, Шмекерленд го перна с електрическата палка по врата. Дървеницер се строполи на пода заедно със стола си. През това време Мигача накара Фикс и Фекс да се изправят един до друг. Той им заповяда да застанат мирно и цапна всеки един от тях с палката по челото, от което те също се строполиха на пода.
— Лежете тук и не пречете на работата на полицията, докато не бъде привършен обискът! — заповяда Мигача. — А вас, господин полицай, ще помоля да по дежурите тук! — обърна се той към Козлето. — Ако някой от тях се опита да стане, длъжен сте да действувате съгласно полицейските нареждания и да пуснете в ход палката.
— Слушам! — отвърна Козлето.
Мигача и Шмекерленд излязоха на двора, повикаха Незнайко и се отправиха да търсят скафандъра. Козлето остана в стаята и се зае внимателно да наблюдава лежащите на пода Дървеницер, Фикс и Фекс. Щом някой от тях почнеше да мърда, той го удряше с електрическата палка по врата, като му казваше:
— На ти един, дето си насъсквал кучетата срещу Незнайко. Друг път да не правиш това!
След половин час търсене скафандърът беше намерен на същото място, на което Незнайко го беше оставил. Мигача и Шмекерленд накараха Незнайко да занесе скафандъра в автомобила, а те се върнаха в къщи при Дървеницер.
— Този път не намерихме нищо, но ще дойдем още веднъж и тогава непременно ще намерим! — каза Мигача. — А сега аз ви моля да ги пернете още веднаж с палката, за да разберат добре какво значи да имат работа с полицията! — обърна се той към Козлето.
Козлето послушно изпълни заповедта на Мигача, след което и тримата излязоха от къщата и се качиха в колата, където ги очакваше Незнайко.
Шмекерленд запали мотора, отдалечи се два-три квартала от дома на Дървеницер, отби се в тиха, безлюдна уличка и спря колата пред една телефонна кабина. Тук нашите любители на приключения свалиха от себе си полицейската униформа и си облякоха обикновените дрехи. Мигача накара Незнайко да облече отгоре и космическия скафандър, а после телефонира в един хотел:
— Ало! — извика той в телефонната слушалка. — Там хотел „Изумруд“ ли е? Моля пригответе най-хубавия си апартамент за космическия пътешественик Незнайко… Да, да, космическия. Какво неясно има тук? Дошъл е при нас направо от космоса. Ще ви го доведем най-много след един час. Моля пригответе се да го посрещнете както трябва!
Мигача сложи слушалката, набра друг номер и извика:
— Ей, кой е там? Телевизионната студия ли? Трябва да се организира телевизионно предаване от хотел „Изумруд“. Там след малко ще пристигне гостенин от космоса, космическият пътешественик Незнайко… Е, какъв, какъв! Космическият, ви казват! Долетял е в скафандър от друга планета… Никой не се шегува с вас! Ако не вярвате, не идвайте, после сами ще съжалявате. За всеки случай запомнете: ние ще бъдем пред входа на хотела след един час. Ще пристигнем с жълта кола. Внимавайте да не объркате нещо! Пазете се от фалшификации! Истинският космически пътешественик принадлежи на нас.
Мигача окачи слушалката и излезе от телефонната кабина.
— Сега хората от телевизията са в ръцете ни! — каза той. — Засега те още не вярват в космическия пътешественик, но не ще се минат и десет минути и те ще почнат да се съмняват. След половин час ще дойдат до решението, че за всеки случай трябва да изпратят пред входа на хотела телевизионна апаратура и оператори. Дори и никакъв космонавт да не се окаже, ще си помислят те, може все пак да се случи нещо интересно. Нашите телевизионни зрители са жадни за всякакви сензации… А сега, приятели, необходимо е да се подготвим както трябва за срещата и да се уговорим за всичко. Имаме достатъчно време за това.
Предвижданията на Мигача се оказаха абсолютно верни. Телевизионните работници най-напред не повярваха на думите му, но след малко почнаха да звънят по телефона в киностудията и да питат знаят ли там, че в града се намира космически пътешественик. В киностудията не знаеха нищо, разбира се, но ги беше срам да признаят своята неосведоменост и затова казаха, че са чували вече нещо за това. Те разпитаха надълго и нашироко телевизионните работници и почнаха да звънят в редакциите на различните вестници и списания, мъчейки се да узнаят от тях някакви подробности. Редакционните работници не знаеха нищо, но помислиха, че те, както обикновено, са пропуснали, или както обичат да се изразяват в редакциите, са изтървали новината. От всички редакции почнаха да телефонират в телевизионното студио и да питат знаят ли там нещо за пристигането на космонавта. Телевизионните работници помислиха, че всички около тях вече знаят, а единствено те все още се съмняват. В края на краищата към хотел „Изумруд“, който се намираше на Улицата на безделниците, се втурнаха не само телевизионните работници с цялата си апаратура, но и кинооператорите с кинокамерите и прожекторите си, както и сътрудниците на различни вестници: журналисти, репортери, фоторепортери, очеркисти, хроникьори, коментатори и автори на научнопопулярни статии.