Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Когато жълтият автомобил се появи на Улицата на безделниците, Незнайко и неговите спътници видяха пред зданието на хотела една огромна тълпа, осветена от прожектори. Няколко кинооператори и телевизионни оператори стояха прави в открити коли и насочваха апаратите си на различни страни, готвейки се за снимки и предаване. Недалеч от входа на хотела стоеше цял отряд полицаи, готови в случай на нужда да пуснат в ход гумените си палки.
Операторите забелязаха още отдалеч приближаващия се жълт автомобил, насочиха към него своите камери и почнаха да снемат. Събраната пред входа на хотела тълпа се раздвижи и моментално задръсти цялата улица. Полицаите като по команда се спуснаха напред и почнаха да разбутват тълпата, мъчейки се да проправят път за автомобила. Всички видяха как жълтата кола плавно се приближи към хотела и спря пред входа.
Няколко фоторепортери в миг се намериха до автомобила и се приготвиха да снимат, като насочиха към него обективите на своите фотоапарати. В това време вратичката на автомобила се отвори и оттам излезе пръв Козлето. Тълпата го приветствува с радостен вик. Всички помислиха, че той именно е космонавтът. Козлето смутено се усмихваше. Фоторепортерите защракаха с апаратите си. След Козлето от автомобила слезе Мигача. Той също беше посрещнат с викове и ръкопляскания. След него се показа Шмекерленд. Този път виковете бяха по-слаби, тъй като никой не знаеше кой от тримата е истинският космонавт.
Най-после лунните жители видяха, че от колата почна бавно да слиза някакво странно същество, което по своя външен вид напомняше окован в броня рицар или водолаз в пълна екипировка. Всички разбраха, че тъкмо това е истинският космонавт. Тълпата зарева от възторг. Размахаха се ръце. Във въздуха полетяха шапки. Една от лунните жителки хвърли на Незнайко букет цветя. Фоторепортерите, които се въртяха наоколо, защракаха с апаратите си двойно по-енергично. Един телевизионен работник се спусна към Незнайко, пъхна под носа му микрофона и рече:
— Моля, кажете няколко думи на нашите зрители. Как протече космическият полет? Как се чувствувате сега след полета? Хареса ли ви се нашият град?
Мигача, който беше застанал наблизо, бутна телевизионния работник настрана, пое от него микрофона и каза:
— Уважаеми зрители! Дами и господа! Пристигналият на нашата планета космонавт ще сподели впечатленията си с вас при следващото предаване. В настоящия момент той чувствува крайна нужда от почивка, понеже е извънредно уморен след космическия полет. Аз и господин Шмекерленд, собственик на магазина за разнокалибрени стоки на улица Змийска № 33, първи видяхме как космонавтът слизаше на нашата Земя. Ние с господин Шмекерленд се връщахме с колата от моето имение извън града и видяхме как господин космонавтът се спущаше отгоре с помощта на малък, приличен на крила парашут, който вие виждате сега на гърба му.
При тези думи Мигача посочи с ръка парашута качулка, който се намираше на гърба на Незнайко, и продължи:
— Ние с господин Шмекерленд предложихме своето гостоприемство и своята помощ на уважаемия гост от космоса и поехме върху себе си всички разходи по издръжката му и грижите за него, включително храната и лекарската помощ. През време на пътуването ни придружаваше и този господин на име Козлето.
Позволете ми, господа, да ви го представя. Повече подробности ще ви бъдат съобщени при следващото предаване. Благодаря за вниманието!
Щом забеляза, че тълпата наоколо се увеличава всяка минута, Мигача смигна на Шмекерленд и на Козлето, хвана за ръка Незнайко и го помъкна към входа на хотела. Събралите се пред входа лунни жители викаха „ура“, ръкопляскаха и приветливо се усмихваха на Незнайко. Всички протягаха към него ръце. На всекиго се искаше да пипне скафандъра. Зад Незнайко крачеше снажен полицай и удряше през ръцете с гумената си палка всеки, който се опитваше да докосне Незнайко.