Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
През това време приемният салон се пълнеше с нови посетители — кореспонденти и кореспондентки на разни вестници и списания. Те заобиколиха от всички страни Мигача, Шмекерленд и Козлето и ги обсипваха с въпроси. Шмекерленд, чийто език се развързваше както трябва само когато ставаше дума за разнокалибрени стоки, се въздържаше да отговаря. Козлето също не бързаше с отговорите си. Ето защо на всички въпроси отговаряше Мигача, и то, трябва да признаем, твърде сполучливо, когато можеше, отговаряше направо на въпроса, когато не знаеше какво да каже, отговаряше уклончиво, но нито веднаж не каза: „Не зная“. Така например когато един от кореспондентите го попита колко време ще остане космонавтът в техния град, Мигача отговори:
— Толкова, колкото е необходимо.
На въпроса ще посети ли и други градове отвърна:
— Разбира се, стига да поиска.
На въпроса дали космонавтът има намерение да си купи някои стоки от техния град, Мигача каза:
— Зависи какви стоки ще можем да му предложим.
Тези, които питаха, бяха толкова много, че горкият Мигач почна да губи търпение и вече едва се сдържаше да не нагруби някого.
Последна започна да задава въпроси кореспондентката на списанието „Домашно и декоративно развъждане на кучета“.
— Аз съм представителка на списание „Домашно и декоративно развъждане на кучета“ — с достойнство заговори тя. — Моля да ми отговорите на един въпрос, който безусловно ще заинтересува нашите читателки: има ли домашно и декоративно развъждане на кучета и на планетата, откъдето е пристигнал нашият уважаем космически гост?
— Не ще и съмнение, че има — потвърди Мигача.
— Кои породи декоративни кучета са разпространени най-вече там?
— Различни, мадам.
— Кои породи се предпочитат?
— Предпочитат се най-добрите и тези, които най-малко хапят — отговори Мигача, като с всички сили се мъчеше да запази върху лицето си приятна усмивка.
Точно в този момент в приемния салон се появи представителката на една рекламна фирма. Тя беше облечена в тясна ярко-зелена рокля, на главата си носеше модна баретка от същия яркозелен цвят. Изпод баретката на всички страни стърчаха коси.
Изглежда, че докато се е промъквала през тълпата на улицата, прическата й е претърпяла значителни промени. Лицето на кореспондентката беше строго и решително, с прав, заострен на края и малко зачервен нос и с тесни сиви очички, в които светеше упорство. В ръцете си тя държеше няколко шперплатови плакати, закрепени на летви. На гърдите й висеше малък фотоапарат в кожена калъфка. Тя се приближи тичешком до Незнайко и пъхна в ръцете му един плакат, на който беше написано:
Никой не ще съжалява и пари напразно не ще даде, ако медените питки от фабрика „Зора“ яде.
След това тя отстъпи две-три крачки назад, насочи към Незнайко фотоапарата си и му направи снимка. Щом видя това, Мигача окончателно загуби самообладание. Той се спусна към Незнайко, измъча от ръцете му плаката и ядосано го запрати на пода, а после се нахвърли към представителката на рекламната фирма и я ритна с крак. Представителката обаче не пожела да му остане длъжна, ритна го на свой ред, удари го по главата с плаката и отгоре на всичко плю върху ръкава на сакото му.
Мигача се разтрепера, възмутен от оказаната му съпротива.
— Вън оттук! — изкрещя той, побеснял от яд. — Изгонете я или не отговарям за себе си. Вън всички оттук! Прекратете веднага телевизионното предаване! Вие трябва да сключите договор с нас и да ни заплатите. Не сме длъжни да ви показваме космонавта безплатно!
Тъй като никой не искаше да излезе, Мигача се нахвърли върху собственика на хотела.
— Господин Грабс, това е безобразие. Кой ви позволи да пуснете тук всичката тази публика. Ние още сега ще напуснем вашия хотел!
— Господа, моля ви се, опразнете помещението! — извика изплашен Грабс. — Господа, моля ви се, излезте всички оттук! Заради вас ще изгубя клиентите си. Край на аудиенцията!
Като видя, че никой не го чуваше, Грабс смигна на застаналите до вратата полицаи и те заработиха с палките си.
Телевизионните зрители, които следяха на екраните си това сбиване, видяха как нещастните кореспонденти и кореспондентки напущаха тичешком приемния салон, избягвайки старателно ударите на електрическите палки. Сътрудниците на телевизионната студия през това време измъкваха навън своите трансформатори, реостати, прожектори и друга апаратура. Последен излезе операторът, яхнал своята телевизионна камера.
С това телевизионното предаване завърши.