Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Най-после Незнайко и неговите спътници се промъкнаха през тълпата и се намериха в хола на хотела. Първото нещо, което те видяха там, беше поставената на колелца огромна телевизионна камера, управлявана от оператор. Свързаната с нея дебела електрическа жица, обвита с черна гумена тръба, се влачеше по пода и изчезваше нейде в дъното на коридора. Срещу нашите приятели се беше вече затичало пълничко, закръглено дребосъче с грижливо ушит син костюм и с бяла връзка.
Това беше собственикът на хотела господин Грабс. Той се поклони ниско на пристигналите, подаде им ръка и ги поведе по дългия коридор, за да им покаже определения за тях апартамент. Телевизионната камера непрекъснато се движеше отпред, без да сваля кръглото си стъклено око от пътешествениците. Следователно лунните жители виждаха на своите телевизионни екрани не само пристигането на Незнайко в хотела, но и настаняването му в апартамента.
Господин Грабс се спря пред една широко разтворена врата в края на коридора, поклони се и рече:
— Моля, заповядайте, това е вашият апартамент. Право пред вас е големият приемен салон, вляво е трапезарията и малката приемна стая, вдясно — гостната и кабинетът, а зад тях — спалнята, до която се намира банята. Надявам се, че ще ви бъде удобно тук.
Незнайко влезе в приемния салон и му се стори, че е попаднал не в обикновена хотелска стая, а в ателие на телевизионно студио. В средата на стаята стърчеше още една телевизионна камера на колелца, а в ъглите имаше четири прожектора, прилични на тънконоги чудовища с големи глави. Те заливаха всичко наоколо с ярка светлина, която дразнеше очите. По цялата стая бяха проточени дебели електрически жици. На пода се намираха трансформатори и реостати, които имаха вид на железни, решетести сандъчета, боядисани с черна емайлова боя.
Около всички тези уреди се въртяха телевизионни работници и сътрудници на киностудиото. Един от тях държеше в ръцете си микрофон, почукваше по него с полусвит пръст и гъгниво повтаряше:
— Едно, две, три, четири! Едно, две, три, четири! Как се чува? Как се чува?
Щом видя влезлия Незнайко, гой престана да чука по микрофона и тържествено заговори:
— Ето че той влезе, уважаеми зрители! Вие го виждате, облечен в космическия си скафандър, направен от метал и някакъв неизвестен на нашата планета пластически материал. На главата си има металически шлем със стъкло, през което може прекрасно да вижда. Сами виждате, че нашият космически гост е съпровождан от няколко лица, между които личи собственикът на хотела, уважаваният от всички и крайно симпатичен господин Грабс. Хотелът на господин Грабс е първокласно заведение: първокласни апартаменти и стаи с всички удобства, първокласен ресторант с първокласен фонтан, първокласна танцова площадка с плувен басейн. През цялата нощ свири първокласен оркестър. Тук вие можете първокласно да си починете, първокласно да се нахраните и първокласно да прекарате времето си в първокласно общество. Има първокласни апартаменти и стаи на различни цени.
Докато телевизионният говорител сипеше какви ли не похвали за хотела на господин Грабс, към Незнайко се приближи едно неизвестно откъде появило се дребосъче, облечено в бял халат и с малко кожено куфарче в ръце.
— Името ми е доктор Шприц — каза то. — Предполагам, че нашият скъп гост от космоса се нуждае от медицинска помощ, каквато съм готов да му окажа незабавно и при това съвсем безплатно. Никак няма да бъде излишно още сега да му се направи един макар и повърхностен медицински преглед. Преди всичко необходимо е да се изследва сърдечната му дейност.
Доктор Шприц измъкна от джоба си черна дървена слушалка, опря я до гърдите на Незнайко и прилепи ухо на нея.
— Биенето на сърцето се чува прекрасно през скафандъра — каза той. — Сърдечният ритъм е малко ускорен, което се обяснява с вълнението от посрещането и от онова внимание, което жителите на нашия град оказаха на космонавта.
При тези си думи доктор Шприц измъкна микрофона от ръцете на говорителя и го опря до дървената слушалка, която продължаваше да притиска към гърдите на Незнайко.
— Уважаеми зрители! — заговори той. — Дами и господа! С вас говори първият космически лекар доктор Шприц. Вие чувате глухи удари: туп, туп, туп! Това е сърцето на космонавта, пристигнал на нашата планета. Внимание, внимание! Говори доктор Шприц. Моят адрес е: улица Холерна, дом № 15. Приемам болни всеки ден от 9 сутринта до 6 часа вечерта. Визити по домовете. Извикване по телефона. Прегледите в нощни часове се заплащат в двоен размер. Чувате ударите на космическото сърце. Има и зъболекарски кабинет. Вадене, лекуване и пломбиране на зъби. Цени умерени. Улица Холерна, дом № 15. Чувате ударите на сърцето…