Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Лунните богаташи не се интересуват от звездите — обади се Алфа. — Както и свинете, богаташите не обичат да вдигат глави, за да поглеждат нагоре. Тях ги интересуват единствено парите!
— Да, да — потвърди Мемега. — Богаташите казват: „Звездите не са пари; не можеш да ги сложиш в джоба си, нито да свариш каша от тях!“ Виждате ли какво невежество! За тях е ценно само онова, което може да се изяде и да се сложи в джоба. Впрочем да не говорим за тях!
Цялата тази беседа, както казахме вече, се предаваше по телевизията. Зрителите останаха много доволни, защото не само видяха космонавта, но и научиха твърде интересни неща.
Освен с телевизионното студио Мигача и Шмекерленд сключиха договор и с кинематографията за снимане на филм, в който да се покаже пристигането на космонавта. Облякоха отново Незнайко в скафандъра, вдигнаха го на малък въртолет във въздуха и го пуснаха долу. Кинооператорите заснеха как той се спуска надолу с парашута. След това снимаха как Мигача и Шмекерленд дотичват до падналия Незнайко, помагат му да стане, качват го на автомобила и го закарват в хотела. Как Незнайко пристига в хотела, как го посрещат там жителите на Давилон и как го преглежда доктор Шприц — всичко това вече беше снето по-рано, затова на кинооператорите им оставаше само да запечатат на лентата как Незнайко се освобождава от скафандъра и застава пред лунните зрители в своя естествен вид, тоест в обикновените си дрехи.
От всички тези киноснимки беше монтиран цял филм, който се прожектираше в много кинотеатри и дори по телевизията.
Едновременно с това във вестниците започнаха да се появяват статии за гигантските зеленчуци и различните плодове, които растат на Голямата Земя. Тези статии обикновено се придружаваха от интересни илюстрации: веднаж това биваше картинка с дребосъчета, които вадят огромна ряпа, цвекло или морков; друг път биваше нарисувана зеленчукова леха, където растат краставици, големи колкото дребосъче; трети път — чудовищен пъпеш, тиква или диня колкото двуетажен дом. Една от рисунките дори показваше брането на различни плодове. Всяка кайсия, праскова, слива или смокиня едва се побираше в цял камион.
След като поразиха въображението на читателите с подобни статии и илюстрации, Мигача и Шмекерленд публикуваха съобщение, че останалият на лунната повърхност междупланетен кораб е натоварен със семена от тези гигантски растения, които щяха да бъдат твърде ценна придобивка в случай, че имаше възможност да се приберат оттам. Заедно с това беше напечатано и съобщението, че се основава акционерно дружество за построяване на летателен апарат, който да стигне до външната обвивка на Луната и да донесе семената на гигантските растения. В края на съобщението беше даден адресът на кантората, където можеха да се купят акции: „улица Фертинг, дом № 3, кантора № 373“.
Трябва да споменем, че сега вече не се знае точно защо улица Фертинг носи това название. Едни давилонски жители предполагат, че на тази улица е живяло някога дребосъче на име Фертинг. На негово име е била наречена и улицата. Други обясняват, че улицата се нарича така, защото там някога са живели само най-богатите дребосъчета, които са притежавали много фертинги или, просто казано, пари. Наистина в това време, когато Незнайко пристигна на Луната, богаташите не живееха вече на улица Фертинг, защото се бяха преместили в най-хубавите райони на града, където имаше повече светлина и чист въздух. На улица Фертинг бяха построени големи здания, в които се даваха под наем помещения за различни търговски кантори. Собствениците на тези кантори бяха тъй наречените делови дребосъчета, цялата дейност на които се свеждаше до това да измъкват фертинги от джобовете на другите дребосъчета. Тъй като във всички кантори се занимаваха само с печеленето на пари, това название до немай-къде подхождаше на улицата.
Кантората, която Мигача и Шмекерленд бяха наели, се помещаваше на третия етаж в едно осемнадесететажно здание и се състоеше от две стаи. В първата стая се намираше голяма писалищна маса с гладко полиран капак, няколко меки, кожени кресла и също такова меко канапе, над което в разкошна позлатена рамка беше закачена картина, изобразяваща някакви непонятни цветни кривулици и заврънкулки. В единия ъгъл на стаята имаше шкаф с прозрачна, стъклена врата, вътре в който се съхраняваше скафандърът на Незнайко. Всеки посетител на кантората: можеше свободно да се приближи до шкафа и да се полюбува на скафандъра, с който беше извършен този единствен по рода си космически полет.
Втората стая беше малко по-малка от първата. В нея се намираха пет големи огнеупорни сандъка и голяма огнеупорна каса. В огнеупорните сандъци се пазеха акциите на дружеството на сума пет милиона фертинга, значи във всеки сандък — за по един милион.