Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Журналистите се интересуваха най-вече какво е ял и пил Незнайко, когато се е намирал в ракетата, какви сънища е сънувал и дали му харесват жителите на Давилон. Въпросите на учените носеха малко по-друг характер и засягаха най-вече това какво е видял Незнайко по време на своя космически полет, какво е наблюдавал на лунната повърхност и как изглежда планетата Голямата Земя.
Известно е, че лунните астрономи наричат нашата планета Голямата Земя за разлика от своята собствена планета, която наричат Малката Земя или просто Земята. Лунните астрономи се интересуваха много има ли около Голямата Земя твърда обвивка и бяха крайно учудени, когато Незнайко им каза, че около нашата Земя няма никаква твърда обвивка и че земните обитатели живеят, тъй да се каже, под открито небе. Космическата конференция завърши доста късно, а на следващия ден беше организирано телевизионно предаване на беседата на Незнайко с двама учени, единият от които беше астроном и се наричаше Алфа, а другият — лунолог, и се наричаше Мемега. Алфа и Мемега разпитаха най-подробно Незнайко как изглежда нощното небе, ако се погледне от Голямата Земя, какви отделни звезди, какви съзвездия и планети се виждат по него и какъв вид имат Слънцето и самата Луна. След като изслушаха отговорите на Незнайко, Алфа и Мемега се обърнаха към телевизионните зрители и направиха официално изявление, че получените от Незнайко сведения могат да окажат огромна услуга на лунната астрономия и изобщо на науката.
Незнайко на свой ред зададе на Алфа и Мемега въпроса откъде лунните учени знаят за съществованието на Голямата Земя и на другите планети, както и за съществованието на Слънцето и звездите, щом никога не са ги виждали.
Алфа отговори, че макар и да не виждат нито Слънцето, нито Голямата Земя, учените могат да се досетят за тяхното съществование, наблюдавайки редица явления. Приливите и отливите, които стават в моретата на Малката Земя, свидетелствуват безспорно за съществованието на някакви масивни тела, намиращи се на известно разстояние от лунната повърхност. Масите морска вода се привличат както от Слънцето, така и от Голямата Земя и по степента на това притегляне може да се изчисли размерът на тези тела и дори разстоянието до тях. Освен това съществуват свръх-чувствителни прибори, които откриват притеглянето на такива отдалечени планети като Меркури, Венера, Марс или дори Сатурн и това дава възможност доста точно да се определи тяхното местоположение на небосвода. И това не е още всичко, разбира се. Астрономите имат на свое разположение радиотелескопи, гравитоноскопи и неутроновизори, за които външната покривка на Луната не представлява препятствие и които приемат сигнали не само от Слънцето и от планетите, но дори и от далечните звезди. Това е позволило на лунните астрономи да съставят доста подробна и точна карта на звездното небе.
Незнайко се интересуваше още защо на Луната или, по-точно казано, на Малката Земя има ден и нощ. Та нали външната обвивка на Луната не позволява достъпа на слънчеви лъчи и щом действително това е така, на Малката Земя трябва да е винаги тъмно. Лунологът Мемега обясни на Незнайко, че Слънцето наред с видимите лъчи изпуща и множество невидими лъчи, които притежават обаче огромна проникваща сила. Тези невидими лъчи проникват през твърдата лунна покривка и правят вътрешната й повърхност да свети, тоест на свой ред да изпуща светлинни и топлинни животворни лъчи. От само себе си се разбира, че това светене ще се наблюдава само на онази половина от лунната обвивка, която е обърната към Слънцето. Ето защо светло ще бъде само в едното полукълбо на Малката Земя. В другото полукълбо по същото това време ще бъде тъмно или, с други думи казано, там ще бъде нощ. Редуването пък на деня и нощта е следствие на това, че планетата Малката Земя не стои неподвижно вътре в Луната, а непрекъснато се върти.
— Разбира се, лунните жители имат голямо щастие, че веществото на лунната обвивка притежава свойството да свети под въздействието на Слънцето. Ако не беше това, на Малката Земя щеше да цари вечен, непрогледен мрак и всякакъв живот на дребосъчета върху нея щеше да бъде съвсем немислим — добави Мемега.
В заключение Незнайко попита защо лунните астрономи или лунолози не са построили досега летателен апарат, способен да стигне до външната обвивка на Луната. Мемега отговори, че построяването на такъв апарат би струвало прекалено скъпо, а пък лунните учени нямат пари. Пари имат само богаташите, но никой от тях няма да се съгласи да похарчи средства за нещо, което не му обещава голяма печалба.